Отваря главното меню

Станко Враз (на хърватски: Stanko Vraz; на словенски: Stanco Vraz; истинско име Якоб Фрас;[1] 30 юни 1810, Церовец – 24 май 1851, Загреб) е хърватски и словенски поет-романтик, просветител и обществен деятел. Един от дейците на словенското и хърватското Национални възраждения, автор на проекти за общославянска грамматика. Пише на словенски и хърватски език.[2]

Станко Враз
Stanko Vraz, Stanco Vraz
Портрет на Станко Враз от Степан Ковачевич, 1898 г.
Портрет на Станко Враз от Степан Ковачевич, 1898 г.
Роден 30 юни 1810 г.(1810-06-30)
Починал 24 май 1851 г. (на 40 г.)
Загреб, тогава в Австро-Унгария
Професия писател, критик, преводач
Националност словенец
Жанр поезия
Направление романтизъм
Станко Враз в Общомедия
Мемориална плоча на Станко Враз в Загреб

Избрана библиографияРедактиране

Сборници:

  • „Джулабии“ (1840)
  • „Гласове от Жеравинските дъбрави“ (1841)
  • „Гусли и тамбура“ (1845)

Съставя сборника „Илирийски народни песни“ (1839).

Станко Враз превежда на хърватски език западноевропейски и славянски поети, в това число произведения на Байрон и Адам Мицкевич.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. Slovenska biografija
  2. Životopis.hr: Stanko Vraz
  3. Kuzmič, Franc. Prevajalci Pomurja in Porabja. // Murska Sobota Regional Museum. (на словенски)

Външни препраткиРедактиране