Станко Враз (на хърватски: Stanko Vraz; на словенски: Stanco Vraz; истинско име Якоб Фрас;[1]) е хърватски и словенски поет романтик, просветител и обществен деятел. Един от дейците на словенското и хърватското национално Възраждане, автор на проекти за общославянска граматика. Пише на словенски и хърватски език.[2]

Станко Враз
Stanko Vraz, Stanco Vraz
Портрет на Станко Враз от Степан Ковачевич, 1898 г.
Портрет на Станко Враз от Степан Ковачевич, 1898 г.
Роден 30 юни 1810 г.
Починал 20 май 1851 г. (40 г.)
Загреб, тогава в Австро-Унгария
Професия писател, критик, преводач
Националност словенец
Жанр поезия
Направление романтизъм
Станко Враз в Общомедия
Мемориална плоча на Станко Враз в Загреб

Избрана библиографияРедактиране

Сборници:

  • „Джулабии“ (1840)
  • „Гласове от Жеравинските дъбрави“ (1841)
  • „Гусли и тамбура“ (1845)

Съставя сборника „Илирийски народни песни“ (1839).

Станко Враз превежда на хърватски език западноевропейски и славянски поети, в това число произведения на Байрон и Адам Мицкевич.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. Slovenska biografija
  2. Životopis.hr: Stanko Vraz
  3. Kuzmič, Franc. Prevajalci Pomurja in Porabja. // Murska Sobota Regional Museum. (на словенски)

Външни препраткиРедактиране