Уикипедия

Декадентство

Декадентство (Декаданс) (на латински: decadentia – „упадък“) е художествено и литературно движение от края на ХIХ век, съсредоточено в Западна Европа, което следвало естетична идеология на разточителство и превзетост. Философията на художника Фелисиан Ропс и романът на Жорис-Карл Юисманс „Срещу природата“ от 1884 са главните примери на декадентското движение. Първоначално то процъфтява във Франция, а след това се разпространява в цяла Европа и в Съединените щати[1]. Движението може да бъде охарактеризирано чрез нагласи и идеи като отвращение от самия себе си и света изобщо, проява на принципен скептицизъм, насладата от извратеността и грубия хумор, както и вяра в превъзходството на човешката креативност над логиката и природните закони[2].[3]

Фелисиан Ропс, Pornokratès, 1878
Декаденстко момиче от Рамон Касас, 1899

Описание редактиране

Концепцията за Декадентството датира от XVIII век от писанията на Монтескьо, философът на Просвещението, според когото упадъкът (декаденцията) на Римската империя до голяма степен се дължи на нейния морален разпад и загуба на културни стандарти[4]. Когато латинският учен Дезире Нисар се обръща към френската литература, той сравнява Виктор Юго и романтизма като цяло с този римски упадък, където мъжете жертват занаята и културните си ценности в името на удоволствието. Тенденциите, които той идентифицира като интерес към описание, липса на придържане към традиционните литературни и художествени правила и любовта към екстравагантния художествен и литературен език, са семената на Декадентското движение[5].

Чувстват се символистично-декадентски влияния в стихотворението „Демон“ на Пейо К. Яворов. Сред известните творци на декадентското движение са Ги дьо Мопасан, Шарл Бодлер, Едвард Мунк, Артюр Рембо, Оскар Уайлд и др.

Писатели и художници декаденти редактиране

Писатели редактиране

Франция
Австрия
Русия
 
Леон Бакст, „Портрет на Зинаида Гипиус“, 1906
Великобритания
 
Обри Биърдсли, The Peacock Skirt, илюстрация към „Саломе“ на Оскар Уайлд, 1892
Италия
САЩ
Белгия
Други страни

Художници редактиране

Франция
Австрия
Белгия
Други страни

Източници редактиране

  1. ↑ Dictionary of Critical Theory – Oxford Reference, pp.113-114
  2. ↑ Kearns, James (1989). Symbolist Landscapes: The Place of Painting in the Poetry and Criticism of Mallarmé and His Circle. MHRA. p. 15. ISBN 0-947623-23-X.
  3. ↑ Huysmans, Joris-Karl (1922). Against the Grain. Lieber & Lewis – via Project Gutenberg.
  4. ↑ Montesqieu, Charles-Louis de Secondat (1965). Considerations on the Causes of the Greatness of the Romans and their Decline. Translated by David Lowenthal. The Free Press, New York. Collier-Macmillan, London. – via Constitution Society.
  5. ↑ Desmarais, Jane (2013). Edited by Jane Ford, Kim Edwards Keates, Patricia Pulham. „Perfume Clouds: Olfaction, Memory, and Desire in Arthur Symon's London Nights (1895)“. Economies of Desire at the Victorian Fin de Siècle: Libidinal Lives: 62 – 82

Литература редактиране

  • Gaunt, William. The Aesthetic Adventure. New York: Harcourt, 1945.
  • Halen, Widar. Christopher Dresser, a Pioneer of Modern Design. Phaidon: 1990. ISBN 0-7148-2952-8.
  • Lambourne, Lionel. The Aesthetic Movement. Phaidon Press: 1996. ISBN 0-7148-3000-3.
  • O'Brien, Kevin. Oscar Wilde in Canada, an apostle for the arts. Personal Library, Publishers: 1982.
  • Snodin, Michael and John Styles. Design & The Decorative Arts, Britain 1500–1900. V&A Publications: 2001. ISBN 1-85177-338-X.
  • Christopher Morley. 'Reform and Eastern Art' in Decorative Arts Society Journal 2010
  • Victoria and Albert Museum "A Higher Ambition: Owen Jones (1809–74). www.vam.ac.uk/collection/paintings/features/owen-jones/index/

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Декадентство&oldid=12167208“.