Какаду слива
Какаду̀ слива /Слива Какаду/ или Австралийска слива, наричана още Зелена слива, Солена слива, Слива козел, Губинг, Мурунга или Мадор (Терминалия Фердинандиана – Terminalia ferdinandiana) е дребноцъфтящо диво растение, широко разпространено в тропическите гори на северна Австралия. Плодът му съдържа най-високата концентрация на витамин С в естествен източник в света. При първоначално проучване на Вик Черикоф от университета в Сидни са открити нива на витамин С от 3,2 % (3200 mg в 100 g продукт), след което са открити плодове с повече от 5 % [2]. Доклад на Rural Industries Research and Development Corporation на австралийското правителство открива, че в различна степен на зрялост 100 грама от сливите Какаду съдържат между 1000 и 5300 милиграма витамин С [3]. Средните регистрирани концентрации са 2300 – 3150 mg [4]. Плодовете са богати на елагова и галова киселина – редки фитохимикали с противовъзпалителни свойства. Използвани са в традиционната медицина и от австралийските аборигени от векове. [5][6][7] В допълнение, висок дял на фолиева киселина е измерен в храсталака на сливата, по-нататъшни изследвания откриват забележително висок дял на полифенолни антиоксиданти. [2]
| Терминалия на Фердинанд | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Exell, 1935 | ||||||||||||||||||||||
| Терминалия на Фердинанд в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Местообитаване редактиране
Дървото е най-разпространено по крайбрежието на Северна Австралия: от района на град Брум в северната част на Западна Австралия до Земята на Арнем (Арнем Ленд) в Северната територия на Австралия [8][9]. Открито е и на изток, като провинция Куинсланд в североизточна Австралия и Националния парк Лимен. Има разнообразни местообитания, включително пясъчни равнини, край заливи и реки, сред лозови гъсталаци и по краищата на райони на мангрови гори. Расте в пясъчни, торфени или глинести почви. Често се среща като част от евкалиптските общности. [10]
Описание редактиране
Терминалия Фердинандиана е стройно, малко до средно голямо широколистно дърво, високо средно около 7 метра и може да расте до 14 m височина [11][12], с кремаво-сива, люспеста кора и бледозелени листа. Цветовете са малки, кремаво-бели, ароматни и се носят от шипове в аксилите на листата към краищата на клоните. Цъфтежът е от септември до декември (пролет / лято за Южното полукълбо). Листата са широко елиптични до широко яйцевидни, понякога с овална форма с дължина от 11 до 33 сантиметра и ширина от 8,5 до 23 cm. Имат заоблени върхове и срещуположни странични жлези от средата към краищата. Средната жлеза, периферията и дръжката са силно обезцветени. Дръжките на листата са дълги 12 – 118 mm. Съцветията са дълги от 16 до 19 cm и са голи през цялото време. [10]
Плодовете на австралийската слива са жълтозелени на цвят. Имат формата на бадем с къс клюн на върха, с дължина около 2 cm и дебелина около 1 cm и съдържа едно голямо семе. Те узряват от март нататък, обикновено от април до юни. [5],[10]
Използване редактиране
Плодовете на сливата Какаду имат вкус на цариградско грозде и може да се консумират сурови или във вид на мармалад и сок. Концентрацията на аскорбинова киселина в тях е толкова голяма, че дори и най-малките плодове съдържат около 500 mg, което е равно на 5 традиционни таблетки витамин С и над 5 пъти дневния препоръчителен прием. [5],[10]
Плодът съдържа естествени антиоксиданти, които са 7 пъти по-силни от куркумина. Това може да се дължи на суровите условия, в които расте сливата, а това по естествен начин кара растението да изгражда по-силни защитни сили срещу природни явления и вредители. Какаду може да се окаже най-доброто средство за борба с болестта Алцхаймер, поради изключително високото съдържание на мощни антиоксиданти. Изследвания с естествения природен продукт имат за цел да се разбере реалното му действие срещу най-опасния агент на болестта – бета-амилоид, който унищожава мозъчните клетки. [13][14]
Плодовете какаду в Австралия принадлежат към така наречената „храна Буш“ и се ядат от аборигените от десетки хиляди години. Обикновено ядат малките плодове сурови. Интересното е, че този плод отново става популярен сред аборигените, след като високото съдържание на витамин С става известно. Днес плодовете се събират отново от аборигените. Използват се още за сосове, сладолед, козметика, подправки и фармацевтични изделия. [15]
Класификация редактиране
Биологичната класификация (таксономията) на Терминалия Фердинандиана с отчитане на класификационните системи на Ернст Хекел от 1866 г., Кронкуист (1981 г.) и APG III (2009) изглежда така: [16]
| Йерархия от таксони | Име | Латинско име |
|---|---|---|
| Живот (област) | Биота | Biota |
| Надцарство (империя) | Еукариоти | Eukaryota |
| Царство | Растения | Plantae |
| Подцарство | Зелени растения | Viridiplantae |
| Инфрацарство | Стрептофити | Streptophyta |
| Надотдел | Висши растения | Embryophyta |
| Отдел (тип) | Васкуларни растения | Tracheophyta |
| Подотдел | Семенни растения | Spermatophytina |
| Надклас | Покритосеменни | Angiosperms |
| Клас | Двусемеделни | Magnoliópsida |
| Подклас | Еудикоти | Eudicots |
| Инфраклас | Розиди | Rosids |
| Надразред | Малвиди | Malvids/Eurosids II |
| Разред | Миртоцветни | Myrtales |
| Семейство | Комбретови | Combretáceae |
| Род | Терминалия | Terminalia |
| Вид | Терминалия Фердинандиана | Terminalia ferdinandiana |
На аборигенски езици редактиране
В Kundjeyhmi, езикът на националния парк Какаду, откъдето произлиза името „Какаду слива“, плодовете и дървото се наричат анмарлак. [17] В тясно свързания език Kunwinjku на Земята Западен Арнем, думата е манморлак, или манджирибидж в диалекта Kuninjku. [18] В езика Йолнгу се нарича нганька-бакарра. [19] Алтернативните английски имена на gubinge и murunga произлизат съответно от езика Барди и източния Арнем. [20]
Външни препратки редактиране
- Sliva kakadu
- Terminalia ferdinandiana, Полезни тропически растения.
- Стойности от изследванията на съдържанието на плода Terminalia Ferdinandiana Архив на оригинала от 2008-07-30 в Wayback Machine., Австралийска база данни за хранителен състав, NUTTAB 2006.
- Kakadu plum, описание и снимка.
- Сметка за ядене на плодовете в природата.
- Kakadu Plum (Terminalia ferdinandiana) as a Sustainable Indigenous Agribusiness
- Terminalia ferdinandiana Newsletter 1, März 2007 Архив на оригинала от 2008-08-21 в Wayback Machine., (PDF-Datei; 141 kB), Университет „Чарлз Дарвин“.
Източници редактиране
- ↑ Terminalia ferdinandiana (Exell, 1935). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Good nosh in the bush. In: New Scientist. 2 октомври 1993 – Достъп до януари 2007 г.
- ↑ Bush Book Volume 2, Chapter 3: Food and Nutrition
- ↑ Nutrients in important bushfoods // Proceedings of the Nutritional Society of Australia 7. 1982. с. 50 – 54.
- ↑ а б в Топ 10 на храните с най-високо съдържание на витамин С, Nutrima, 17 март 2020.
- ↑ Какаду органично сертифициран сок 1 л. Динамик Хелт, Фрамар
- ↑ Най-големите източници на витамин C – предотвратете и унищожете болестите естествено с тези храни, Био Поглед, 21.08.2014.
- ↑ Management program for Kakadu Plum 2019 – 2023 (Terminalia ferdinandiana), Department ofenvironment and natural resources, April 2019.
- ↑ Terminalia ferdinandiana, Exell, Flora Base, описание от 24.10.2007, карта от 16.3.2020.
- ↑ а б в г Terminalia ferdinandiana Exell // NT Flora. Northern Territory Government. Посетен на 16 юли 2017.
- ↑ Terminalia ferdinandiana (Gubinge) // Посетен на 17 ноември 2015.
- ↑ Ken Fern. Terminalia ferdinandiana // Useful Tropical Plants Database, 2014. Посетен на 17 ноември 2015.
- ↑ Вид слива може да помогне при борбата с болестта Алцхаймер, Agro.bg, 12 Mарт 2014.
- ↑ Екатерина Терзиева – Учени установиха, че вид слива е най-доброто лекарство против Болестта на Алцхаймер, Агроновините, 02.08.2014.
- ↑ Kakadu plum (Terminalia ferdinandiana) Архив на оригинала от 2009-01-15 в Wayback Machine., The Australian New Crops Newsletter, Issue № 10, 1998, архив от 03.04.2018, 01:30:16 ч., InternetArchiveBot.
- ↑ An update of the Angiosperm Phylogeny Group classification for the orders and families of flowering plants: APG III // Angiosperm Phylogeny Group (2009). London, Botanical Journal of the Linnean Society, 2009. DOI: 10.1111/j.1095-8339.2009.00996.x. Архивиран от оригинала на 2017-05-25. Посетен на 2020-04-26. (на английски)
- ↑ Kundjeyhmi Dictionary App // Bininj Kunwok Regional Language Centre. Посетен на 22 June 2019.
- ↑ manmorlak // Bininj Kunwok Regional Language Centre. Посетен на 22 June 2019.
- ↑ ŋäṉ'ka-bakarra // Charles Darwin University. Посетен на 22 June 2019.
- ↑ Russell-Smith, Jeremy. Sustainable Land Sector Development in Northern Australia : Indigenous rights, aspirations, and cultural responsibilities. 2018. ISBN 9780429895579. с. Box 4.4.