Бадем
Бадемът, известен и като миндал и клепуш (Prunus dulcis) е вид дребно широколистно дърво от семейство Розови (Rosaceae), от подрод Amygdalus на род Сливи (Prunus).
| Prunus amygdalus | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Batsch, 1801 | ||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||
| Prunus amygdalus в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Така се нарича и плодът на дървото. В различни времена бадемите са наричани и с ред други имена.[1] Дървото е известно и като „Кралицата на семейство Розови“. То има декоративна форма и в редки случаи достига височина от 12 метра. Култивирано се развъжда посредством калем, върху подложка от див бадем или праскова (с която е сроден и й прилича по нагъната черупка на костилката).
Бадемът цъфти рано напролет, а плодовете узряват в края на лятото. Цветовете му съдържат голямо количество нектар.
Световното производство на бадеми е около 1,4 млн. тона (1 млн. тона през 1995, 1,85 млн. тона през 2002 г.) по данни на ФАО. Най-големите производители са Съединените щати,[2][3][4] Гърция, Иран, Италия, Мароко, Португалия, Испания,[5][6] Сирия, Турция.
Описание
редактиранеБадемът е широколистно дърво, което расте обикновено до 4 – 10 м. (13 – 33 фута) на височина, със ствол до 30 см (12 инча) в диаметър. Младите клонки са зелени отначало, после стават лилави, когато са изложени на пряка слънчева светлина, след това сиви през втората година. Листата са дълги 8 – 13 см (3 – 5 инча), [7] с назъбен ръб и дръжка от 2,5 см (1 инча). Цветовете са бели до бледорозови, 3 – 5 см (1 – 2 инча) в диаметър с 5 венчелистчета, произведени поединично или по двойки и се появяват преди листата в началото на пролетта.[8][9]
При бадема отсъства сладката месеста външна част, покриваща костилката на други представители на род Сливи, като тя е заменена от дебела кожа, която обвива костилката и ядката, която се яде.
Отглеждане и използване
редактиранеРазпространение
редактиранеРодината на бадема е Югозападна Азия.
Бадемите започват да дават реколта на третата година след засаждането. Дърветата достигат пълно плододаване 5 до 6 години след засаждането. Плодът узрява през есента, 7 – 8 месеца след цъфтежа.[9][10]
Бадемът расте най-добре в средиземноморски климат с топло, сухо лято и мека, влажна зима. Оптималната температура за техния растеж е между 15 и 30 °C (59 и 86 °F), а дървесните пъпки имат нужда от охлаждане от 200 до 700 часа под 7,2 °C (45,0 °F), за да прекъснат периода на покой.[11] Опитомената форма може да се отглежда и в по-северни области, включително на Британските острови. Култивират се около 20 разновидности на бадема, които се различават по период на цъфтеж и здравина на ядковидната черупка.
В България бадемът се отглежда предимно в райони с високи пролетни температури и места, където рядко има късни пролетни слани. Причината за това е, че бадемът е един от най-ранно цъфтящите култури в България. Това е често причина ранните пролетни слани да унищожат цъфтежа, а и от там плода на растението. Благоприятни места са крайбрежните райони на Черноморието и някои южни балкански котловини. Въпреки това, често срещано място където се отглежда и то под формата на диворастящи бадеми е районът на Дунавската равнина - най-вече Свищов, Никопол и други населени места около река Дунав.
Употреба
редактиранеВ миналото консумацията на бадеми е била много популярна, като форма на лечение, сред заможните съсловия, както и като подправка за месните им ястия, предполагаемо подобряваща тяхната смилаемост. Поради това ядка на бадема е наричана "кралски плод".
| Бадем Nuts, almonds (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бадемите са известни със свойствата си на антиоксидант. Те са изключително богати на витамин Е (в 100 g се съдържат 229% от препоръчителната дневна доза). Той играе важна роля за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак, както и за забавяне на процеса на стареене. Високите стойности на фосфор и магнезий в бадемите спомагат за заздравяване на костите. Освен това те са богати на ненаситени мазнини. Същевременно, ако не се съхраняват правилно (на прохладно и сухо място - предвид съдържанието на мазнини), излагането на светлина и топлина води до образуване на гъбичките Aspergillus fungus, които спомагат за отделянето на афлатоксини. Те са канцерогенни - причиняват рак на черния дроб - и потискат имунната система.
Производители
редактиране| № | Държава | Количество | % |
|---|---|---|---|
| 1 |  САЩ
|
2 189 040 | 54,81 |
| 2 |  Испания
|
365 210 | 9,14 |
| 3 |  Австралия
|
285 605,05 | 7,15 |
| 4 |  Турция
|
178 000 | 4,46 |
| 5 |  Мароко
|
169 255 | 4,24 |
| 6 |  Иран
|
163 568,2 | 4,1 |
| 7 |  Сирия
|
87 768,07 | 2,2 |
| 8 |  Тунис
|
75 000 | 1,88 |
| 9 |  Италия
|
71 620 | 1,79 |
| 10 |  Алжир
|
55 448 | 1,39 |
| 11 |  Чили
|
45 100,31 | 1,13 |
| 12 |  Китай
|
45 000 | 1,13 |
| 13 |  Португалия
|
41 450 | 1,04 |
| 14 |  Афганистан
|
40 655,23 | 1,02 |
| 15 |  Либия
|
34 595,21 | 0,87 |
| 16 |  Узбекистан
|
27 896 | 0,7 |
| 17 |  Ливан
|
25 938,91 | 0,65 |
| 18 |  Гърция
|
22 750 | 0,57 |
| 19 |  Пакистан
|
21 398,75 | 0,54 |
| 20 |  Йемен
|
11 233,33 | 0,28 |
| Общо световно производство | 3 993 998,06 | 100 |
Източници
редактиране- ↑ G. Ladizinsky. On the origin of almond // Genetic Resources and Crop Evolution 46 (2). 1999. DOI:10.1023/A:1008690409554. с. 143 – 147.
- ↑ 2017 Almond Forecast // National Agricultural Statistics Service, US Department of Agriculture, 6 July 2017. Посетен на 12 November 2017.
- ↑ Growing California almonds takes more than half of US honeybees // ABC News. 16 January 2018. Посетен на 1 September 2018.
- ↑ Top Almonds Exporters by Country in 2016 // World's Top Exports, 25 July 2017. Архивиран от оригинала на 13 November 2017. Посетен на 12 November 2017.
- ↑ Tree nuts annual; Almonds, shelled basis; Report number SP1619 // GAIN Report, US Department of Agriculture, 15 September 2016. Посетен на 18 January 2018.
- ↑ Gradziel, T.M. Origin and Dissemination of Almonds // Horticultural Reviews. Т. 38. Wiley-Blackwell, 2011. ISBN 9780470872376. DOI:10.1002/9780470872376.ch2. с. 55. Посетен на 10 April 2018.
- ↑ Bailey, L.H.; Bailey, E.Z.; the staff of the Liberty Hyde Bailey Hortorium. 1976. Hortus third: A concise dictionary of plants cultivated in the United States and Canada. Macmillan, New York.
- ↑ Rushforth, Keith. Collins wildlife trust guide trees: a photographic guide to the trees of Britain and Europe. London, Harper Collins, 1999. ISBN 0-00-220013-9.
- ↑ а б Griffiths, Mark D. The New Royal Horticultural Society dictionary of gardening. London, Macmillan Press, 1992. ISBN 0-333-47494-5.
- ↑ University of California Sample Cost Study to Produce Almonds // Архивиран от оригинала на 2012-03-26. Посетен на 2022-03-16.
- ↑ Fruit Cultural Data – P – California Rare Fruit Growers, Inc. // Архивиран от оригинала на 2022-03-19. Посетен на 2022-03-16.
- ↑ https://www.fao.org/faostat/en/#data/QCL
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Almond в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |