Кокиния
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кокиния.
Кокиния или Сувин (на гръцки: Κοκκινιά; до 1927 година: Σούμπινο, Субино[1]), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.
| Кокиния Κοκκινιά | |
| — село — | |
  Кокиния  Кокиния  Кокиния | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 685 m |
| Население | 125 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 510 30 |
География редактиране
Селото е разположено на 685 m надморска височина, на около 15 km северно от град Гревена.[2] Землището му се простира по дясната (югозападна) страна на река Бистрица (Алиакмонас). Край селото в местността Мостовете, се намира Пашин мост на река Бистрица, който е защитен исторически паметник.[3]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на ХІХ век Сувин е смесено мюсюлманско-християнско гръкоезично чифлишко село в северната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Сувинъ (Сволянъ) живеят 80 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 100 гърци християни.[4] Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Σούμπινο има 150 валахади и 100 гърци християни.[5]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сувин остава в Гърция.
В средата на 1920-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като смесено от коренни местни жители и новодошли бежанци като последните са 52 семейства или 185 жители.[6]
През 1927 година името на селото е сменено на Кокиния.[2]
Населението произвежда жито, овошки и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 518[2][7] | 459[2] | 573[2] | 551[2] | 517[2] | 409[2] | 301[2] | 293[2] | 273[2] | 229 | 223 |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 131. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/6303/149/25-4-1990 – ΦΕΚ 358/Β/18-6-1990 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-08-06. Посетен на 15 август 2015. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012