Муленската катедрала или Катедрала „Благовещение на Света Дева Мария“ (на фр.: Cathédrale Notre-Dame-de-l'Annonciation) е основното католическо място за поклонение в град Мулен, в департамент Алие, Франция.

катедрала „Благовещение на светата дева“
Cathédrale Notre-Dame-de-l'Annonciation
Карта Местоположение в Мулен
Вид на храмакатедрала
Страна Франция
Населено мястоМулен
Посветен наБогородица
Тип на сградатакатедрала
Архитектурен стилпламтяща готика
Изграждане15 в
СайтCathédrale Notre-Dame de Moulins
катедрала „Благовещение на светата дева“ в Общомедия

Тя е построена в стил Пламтяща готика, а нейният основополагащ камък е положен през 1468 г. от Агнес Бургундска, 61-годишната вдовица на херцог Шарл I дьо Бурбон и майка на херцог Жан II дьо Бурбон. Строителните работи са завършени през 1540 г.

Екстериор редактиране

Гаргойли редактиране

Интериор редактиране

Черната мадона от Мулен редактиране

 
„Черната мадона от Мулен“, над барелефа: „Смъртта на Девата“

Статуята на Черната мадона представлява седнала на трон Дева Мария; в нейната лява ръка се вижда остатък от счупена в наше време лилия; с дясната си ръка прегръща своя син, седящ на коленете ѝ. В едната си ръка той държи евангелие пред гърдите си, а с другата благославя. Тази статуя е донесена от Светите земи от синьор дьо Бурбон и той я предлага на крал Луи IX. Статуята на Девата на престола датира от XI век. В наше време тя се намира в параклиса на църквата, над забележителния барелеф от боядисано дърво, представляващ Смъртта на Девата.

В архива на Мулен е съхранено отбелязване за удивително чудо, когато статуята на Дева Мария защитава Мулен от пожар.

Триптих на Муленския майстор редактиране

Истинско съкровище в катедралата е знаменитият триптих „Богородица в слава“ (ок. 1501 г.) – произведение на Муленския майстор. Триптихът е изпълнен по заповед на херцог Пиер II дьо Бурбон и неговата съпруга Ан дьо Божьо за Колегиалната църква на Мулен или, по мнение на други изкуствоведи, за личния параклис на херцозите. Централната секция на триптиха представлява Богородица, а на двата странични панела са изобразени дарителите, стоящи на колене в присъствие на своите свети покровители, както и дъщерята на херцога Сюзана дьо Бурбон: до бурбонския херцог Пиер II е изобразен свети Петър, а до Анна Френска и нейната дъщеря – света Анна. Дева Мария е представена седнала на трон, а на колената ѝ е Младенецът Иисус. Тя е обкръжена от 14 ангели, разпределени от двете страни. Два ангела поддържат короната над главата ѝ, шест гледат към нея с благоговение, а два други, в ниската част на панелите, държат свитък: един ангел с пръсти сочи към свитъка, а вторият – към Мария, говорейки че този текст се отнасяза нея. Надписът на латиница ни напомня за главната роля на Дева Мария според католицизма: „Hæc est illa de qua sacra canunt eulogia, sole amicta, Lunam habens sub pedis, Stellis meruit coronare duodecim“ („Това е тази, която възпяват в свещени славословия, облечена в слънце и под нейните крака е луната; тя е достойна да бъде увенчана с дванадесет звезди.“ Откровение XII, 1)

 
Муленски триптих „Богородица в Слава“

Оплакване на Христос редактиране

 
Оплакването на Христос

Криптата, разположена под Главния олтар на катедралата, в днешно време служи за място погребване на епископите на Мулен. В тази крипта се намират и гробовете на първата и втората съпруги на херцог Жан II Бурбон, Жана дьо Валоа (1435 – 1482) (починала през 1482 г.) и Екатерина д'Арманяк (починала през 1487 г.), както и са погребани сърцата на бурбонските херцози Жан II и Пиер II дьо Бурбон[1].

Скулптурна група в стил Пламтяща готика „Оплакването на Христос“ изначално е пристроена към Главния олтар, заменяйки първоначалния надгробен паметник, разрушен през Великата френска революция през 1793 г. По документи е невъзможно да се установи произходът на тази група и се предполага, че е пренесена от старата църква на Ордена на кармелитите в Мулен[2]. В наше време скулптурната група е поставена в странична капела на катедралата.

Стъклописи редактиране

 
Витраж „Света Екатерина“

Сред стъклописите най-забележителен е този на св. Екатерина, създаден 16 век. Тя държи книга и дълъг меч и е стъпила върху мъж с тюрбан, вероятно император Максенций. От всяка страна на сверицата прозорецът е разделен на две части, където съгласно готическата традиция стоят дарителите-принцове с техните светци. Най-вдясно виждаме Жан II дьо Бурбон на колене. До него са св. Карл Велики и Йоан Кръстител - негов покровител. В следващото отделение е братът на Жан, Шарл - кардинал дьо Бурбон. От другата страна на св. Екатерина, отляво, е изобразена Катерина д'Арманяк, втората съпруга на Жан II, коленичила, със сключени ръце, държаща броеницата си. Зад нея стои Св. Ана, преподаваща четене на Девата. В другото отделение е Ан дьо Божьо, гледаща в молитвена поза. До нея е коленичил съпругът ѝ херцог Пиер II дьо Бурбон, а до тях са дъщеря им Сузана и синът им Шарл, който умира в ранна детска възраст; над тях се явява ангел. В горната си част прозорецът е разделен на пет отделения, които представляват сцени от живота на св. Екатерина, отляво и отдолу: светицата се опитва да убеди в правотата си император Максенций; тя дискутира Александрия с оратори. В центъра, преди да бъде доведена до ешафода, тя се моли на Бога, а колелото се чупи толкова силно, че убива четирима езичници; отгоре, вляво, е обезглавяването ѝ; пет ангела вземат главата и тялото на светицата и го понасят към небето.

Източници редактиране

  1. Simon Coiffer de Moret, Histoire du Bourbonnais et des Bourbons qui l'ont possédéиздателство=L.G.Michaid.1816
  2. Jacques Baudoin.La sculpture flamboyante en Auvergne, Bourbonnais, Forez. Издателство Éditions créer.1998.том.5
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Муленский собор“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​