Пламтяща готика
Пламтяща готика (на френски: Flamboyant) е название, дадено на витиеватия стил на късната готическа архитектура, популярна във Франция, Испания и Португалия през XV век. В Англия модата на пламтящата готика се появява и си отива през втората половина на XIV век, а през XV век преобладава предимно готическия перпендикулярен стил. В Германия по същото време властва специална готика (на немски: Sondergotik).

Този стил възниква от лъчиста готика и е характерен с още по-голямо внимание към украшенията.
Името на пламтящата готика идва от подобните на пламъци мотиви, орнаменти и силно удължени фронтони. Отворите за прозорци често имат сложна праволинейна форма, напомняща пламък на свещ. Стилът мануелин в Португалия и късноготическият стил „исабелино“ в Испания в края на XV век и началото на XVI век стават все по-екстравагантни продължения на този архитектурен стил.
Образци на пламтяща готикаРедактиране
- Църквата Сен Мало, Руан
- Катедралата „Св. Николай“, Фрибур
- Трансептите на катедралата Нотр Дам в Сенлис
- Катедралата в Мулен
- Миланската катедрала – рядък образец на пламтяща готика в Италия
- Кулата Сен Жак (бивша камбанария на църквата Сен Жак ла Бушери), Париж
- Катедралата на Севиля – по-специално, „пламтящия свод“
- Църквата на св. Ана, Вилнюс
- Шартърската катедрала, Шартър – шпила на северната кула
ГалерияРедактиране
Църква „Свети Стефан“, интериор, Бове
Катедралата в Еврьо, северна фасада
Църква „Нотрдам“, Луве, южен портал
Свети Жак, Париж кулата
Църква „Сент Мало“, Руан, западна фасада
Параклис Св. Дух, Рю
Абатство „Св. Троица“, Вандом, западна фасада
Кралският манастир с църква,Бург ан Брес
църква Света Ана, Вилнюс
ИзточнициРедактиране
- Кох Вильфрид Энциклопедия архитектурных стилей. Классический труд по европейскому зодчеству от античности до современности/Пер. с нем. – М.: ЗАО „БММ“, 2006. – 528 с.:ил. ISBN 3-577-10480-5 (него.), ISBN 5-88353-214-4 (рус.)