Мушково (на македонска литературна норма: Мушково) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

Мушково
Мушково
— село —
42.0947° с. ш. 22.25° и. д.
Мушково
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Географска областОсогово
Надм. височина1223 m
Население51 души (2002)
Пощенски код1360
Мушково в Общомедия

География редактиране

Селото e разположено източно от общинския център Кратово, високо в Осоговската планина.

История редактиране

Селото е споменато като „селище“ – изоставено село – сред владенията на близкия манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в грамота на Константин Драгаш от 1381 г.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Мушкова с 38 джизие ханета (домакинства).[2] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 36 джизие ханета в Мушкова.[3]

В XIX век Мушково е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мушково има 350 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мутково (Moutkovo) има 520 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война 24 души от Мушково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Личности редактиране

Родени в Мушково
  •   Димитър Псалтирков (1888 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 29 ноември 1922 година заедно с Манол Маджов от Пробищип[7]
  •   Иван Златков, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[8]

Бележки редактиране

  1. Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 220
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  3. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.