Райца
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Албания вижте Райца (община Преняс).
Райца (на македонска литературна норма: Рајца) е село в община Ресен, Северна Македония.
| Райца Рајца | |
| — село — | |
 | |
  Райца | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Долна Преспа |
| Надм. височина | 1017 m |
| Население | 66 души (2002) |
| Пощенски код | 7316 |
| МПС код | ВТ |
| Райца в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Долна Преспа в подножието на планината Баба.
История редактиране
В XV век в Раица са отбелязани поименно 24 глави на домакинства.[1] В XIX век Райца е българско село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Росица (Rossitza) е посочено като село с 16 домакинства и 44 българи, а Райчино (Raïtchino) е посочено като село с 34 домакинства и 92 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Райца има 84 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Райца е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 14 къщи.[4]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Райца има 112 българи екзархисти.[5] Старата българска църква „Свети Никола“ се намира северозападно от селото.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 66 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 66 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки редактиране
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86 – 87, 88 – 89. Данните може да се отнасят и за Брайчино.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 44.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 декември 2007