Суха баня
Суха баня (на гръцки: Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви) или старо име Ксилотрос (на гръцки: Ξυλότρος, Ксилотрос, катаревуса: Ξυλότρον, Ксилотрон, до 1950 година Ξυλότρον, Ксилотрон[1]) е село в Република Гърция, дем Висалтия в област Централна Македония с 637 жители (2001).
| Суха баня Αγία Παρασκευή | |
  Суха баня  Суха баня  Суха баня | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 48 m |
| Население | 637 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 62200 |
| Телефонен код | 23220 |
География редактиране
Селото е разположено в Сярското поле на около 6 километра югоизточно от Димитрич (Димитрици), югозападно от град Сяр (Серес).
История редактиране
В Османската империя редактиране
През XIX век и началото на XX век Суха баня е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Суха баня (Souha-bania) е посочено като селище в Сярска каза с 45 домакинства, като жителите му са 50 мюсюлмани и 78 гърци.[2] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Суха баня:
| „ | Суха баня: чифлик, жителите са гърци, на 1 час от Нигрита.[3] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Суха баня (Ксилотро), село на СЗ от Негослав, на разстояние 1/2 час от турци и гърци, 4 часа на ЮЗ от Сяр, 1 час от Чуприща. Пътят е същият; тук си имат чифлици Тахир ага и Ахмет ага от Сяр. Гръцка църква. 60 къщи гърци; има и няколко черкезки къщи.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 460 жители, от които 200 черкези и 260 гърци християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Суха-Баня (Souha-Bania) живеят 240 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В 1894 година е построена църквата „Света Параскева“.[7]
В Гърция редактиране
Селото е освободено по време на Балканската война от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Суха баня е представено като смесено местно-бежанско село с 28 бежански семейства и 117 жители.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Цингура[9] | Τσιγγούρα | Ватомура | Βατόμουρα[10] | местност на Ю от Суха баня[9] |
| Джинурия[9] | Ντζινουριά | Ласпотопос | Λασπότοπος[10] | местност на С от Суха баня[9] |
Личности редактиране
- Починали в Суха баня
Димо Пиринджиев (1886 – 1941) – български комунистически деец
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 844.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198 - 199. (на френски)
- ↑ Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής Αγία Παρασκευή // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 31 октомври 2014.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1041. (на гръцки)