Спускане на вода (церемония)

Спускане на вода на кораба в много християнски култури се наподобява на религиозната церемония за кръщаване на детето, в хода на която то получава своето име. Свързва се с това, че при кръщението си детето получава покровителството и защитата на Бог. Наподобявайки церемонията по спускането на кораба на вода на кръщението, моряците искат да получат защитата на Бог за себе си и своя кораб.

Кръщението представлява тайнство на посветяване в християнската църква. В католическата църква кръщението символизира края на стария живот и появата на бял свят на новия човек, наречен с ново име. Формата на церемониите и свързаните с нея ритуали могат незначително да се отличават при различните църкви, но кръщението винаги включва в себе си използването на вода и обръщение към Светата Троица: „Кръщавам те в името на Отца и Сина и Светия Дух“. Кандидата изцяло или частично се потапя във вода, или свещеника потопява главата му в света вода.

В основата на наподобяването на спуска на кораба към кръщението лежи взаимодействието и в двете области, „кръщението на човека“ частично проектира своя сценарий в „спускането на кораба на вода“. Сценария има няколко общи съставляващи: дете, кръстници, призив, молитва към Троицата, име и света вода. Изначалната цел на наподобяването е получаването от кораба на покровителството на Бога.

В американския флот в спускането на кораба взема участие sponsor (бълг. – „настойник, попечител“). По аналогия с кръщението в церемонията участва или един попечител, или два, но задължително от различен пол: кръстник (англ. – „godfather“) и кръстница (англ. – „godmother“). Поради това, че през периода на Реформацията церемония в значителна степен губи своя религиозен характер, в ролята на попечителя встъпват представители на светската власт. В английския флот попечители могат да бъдат членовете на кралското семейство, старши морски офицери, представители на адмиралтейството. От XIX век, ролята на попечител, като правило, се изпълнява от жени. Историята пази името на първата кръстница в американския флот – Лавиния Уотсън, дъщеря на известен жител на Филаделфия. На 22 август 1846 г. тя кръщава ветроходния съд „Germantown“ във филаделфийския корабостроителен завод.

Ключов момент от церемонията по спускането е „наричането“ на кораба с име, което символизира прехода на кораба в новото му състояние, началото на негоявия живот. Кръстницата или кръстника тържествено се обръща към кораба с думите: „In the name of the United States I christen thee…“ („В името на САЩ те кръщавам...“), произнася се името на кораба, следва разбиването на бутилка с някаква течност. В ролята на „светата вода“ може да се използва вода, сайдер, вино, но традиционно се предпочитат светска напитка – шампанско. Бутилката се разбива в носовата част на кораба: „As „Constitution“ ran out, Captain Sever broke a bottle of fine old madeira over the heel of the bowsprit“. („След като „Конститюшън“ тръгна, капитан Север счупи бутилка хубава стара Мадейра над петата на бушприта“). Мястото на разбиване се избира не случайно и е свързано с това, че носовата част на кораба метафорично се възприема като глава на човек. Именно главата на човек се потапя в купела със светена вода от свещеника при кръщението.

След наричането с име кораба по стапелите се спуска във водата, което също поражда образна метафора с потопяването на детето в купела със светена вода. Любопитно е, че ложето на стапела, на което стои кораба, се нарича с лексемата „cradle“ – люлка, кошарка, което още веднъж подчертава антропоцентричния характер на съда. Кораба, подобно на детето, напуска своята „люлка“, когато вече е способен да се придвижва в пространството.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ритуал спуска корабля на воду“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.