Тибетският език (тиб. བོད་སྐད་, Вайли bod skad, пинин phökä’) е език, принадлежащ на тибето-бирманското подсемейство на сино-тибетското езиково семейство.

Тибетски език
བོད་སྐད
/pʰøkɛʔ/
СтранаКитай, Индия, Непал, Бутан, Пакистан
РегионТибет
Говорещи6 150 000
Писменосттибетска азбука
Систематизация по Ethnologue
-Китайско-тибетски
.-Тибето-бирмански
..-Бодски
...→Тибетски
Официално положение
Официален вТибетски автономен регион
РегулаторКомитет за стандартизация на тибетския език
Кодове
ISO 639-1bo
ISO 639-2tib, bod
ISO 639-3bod
Тибетски език в Общомедия

На стандартен тибетски език се говори в Тибет в района на Лхаса[1], Тибетски автономен регион, а диалектите му са разпространени и в други райони на КНР, също както в Индия, Непал, Бутан и Пакистан (на диалектите балт и пуриг).

Около шест милиона души говорят на тибетски език.

Възникването на литературния тибетски език се свързва със създаването на писмеността от Тхонми Самбхота[2] и проникването на будизма в Тибет (най-старият паметник е надписът от VII век в манастира Самие). Литературният език се формира при преводите на каноническата литература от санскрит (превода Трипитака от VIII век). По-нататък на тибетски език се създават литературни произведения от различни жанрове: исторически (например съчиненията на Бутон Ринчен Друб от XIV век), религиозни (Дзонкапа, XIV-XV век), художествени (стиховете на Миларепа от XI–XII век, Далай-лама VI от 1683 г. до 1706 г.).

Съвременният литературен тибетски език е запазил от древни времена традиционния правопис; граматиката му е изменена незначително, промените засягат предимно лексиката.

Източници

редактиране
  1. DeLancey, Scott. Chapter 19: Lhasa Tibetan // The Sino-Tibetan Languages, 2nd edition. Taylor & Francis, 2017. ISBN 978-0-367-57045-3.
  2. Tonmi Sambhota // The Treasury of Lives: Biographies of Himalayan Religious Masters. 11 август 2013.