Старопатица

българско село

Старопа̀тица е село в Северозападна България. То се намира в община Кула, област Видин.

Старопатица
Общи данни
Население 247 души[1] (15 юни 2020 г.)
5,95 души/km²
Землище 41,529 km²
Надм. височина 230 m
Пощ. код 3822
Тел. код 09336
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 69002
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   кмет
Кула
Владимир Владимиров
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Старопатица
Николай Николов
(независим)

ГеографияРедактиране

Като забележителност на селото може да се посочи фактът, че е разположено върху територията на коралов риф от някогашно море. Покрай реката могат да се открият вкаменени корали. През село Старопатица минава река Войнишка, която се влива в река Дунав. Има още две реки: Калчовец и Геранска бара.

ИсторияРедактиране

Отделно около селото е имало около пет или шест римски и турски селища и една римска крепост, където могат да се намерят различни археологични находки. Римската крепост се намира между с. Старопатица и с. Полетковци. На нейно място е яз. Полетковци.

Според една от версиите името на селото произлиза от думите „Старо“ и „падалище“, защото навремето тук е имало падалище (другата дума на падалище е падина, наричана по онова време с умалителна форма падица. Стара падица и в последствие Старопатица), нещо като оазис в пустиня. Тук са спирали много търговски кервани.

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централния балкански говор е изгубен.[2] Според местни легенди първият заселник се казвал Тодор Руньовеца, който е дошъл със семейството си. Същият бягал за Сърбия, но като видял удобното място с река и много дървета и растителност, решил да остане и да построи свой дом.

От село Старопатица има много мъже и момчета, загинали в Балканската война. В центъра на селото има паметна плоча с имената на загиналите, на която се поставят венци и цветя в тяхна памет от населението на селото и техните потомци.

През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство, наречено на името на социалистическия активист Димитър Благоев. През този период 26 семейства (92 души) са принудително изселени от селото, а 41 души емигрират в Югославия.[3]

В края на март 1951 година Държавна сигурност разкрива голяма горянска група в Старопатица, ръководена от Петко Конов. Част от участниците успяват да избягат в Югославия, а 14 души са арестувани. Те са съдени в Кула с голяма показност през октомври, а избягалите в Югославия планират акция по време на процеса, при която да ги освободят, но реализирането ѝ е осуетено от югославските власти. Шестима от арестуваните са осъдени на смърт, а другите осем – на 10 и повече години затвор.[4]

Обществени институцииРедактиране

В селото има Кметство, Читалище с много богата библиотека, Поща, Здравна служба, Клуб на пенсионера, Пчеларски клуб.

Редовни събитияРедактиране

В селото редовно се отбелязват различни народни обичаи, като например Трифон Зарезан, Тодоровден, Лазаров ден и др.

  • Събор през първата събота и неделя на месец септември.

ЛичностиРедактиране

  • Гено Тошков (р. 1938), български политик от БКП, първи секретар на ОК на БКП във Видин


ДругиРедактиране

Селото има футболен отбор, който от сезон 2009 – 2010 се състезава в А ОФГ и носи името „Пластик“.

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско. // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
  3. Груев 2009, с. 123, 173, 205, 230.
  4. Груев 2009, с. 236 – 237.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.