Старопатица
Старопа̀тица е село в Северозападна България. То се намира в община Кула, област Видин.
| Старопатица | |
  Старопатица  Старопатица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 245 души[1] (15 март 2024 г.) 5,9 души/km² |
| Землище | 41,529 km² |
| Надм. височина | 230 m |
| Пощ. код | 3822 |
| Тел. код | 09336 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 69002 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Кула Владимир Владимиров (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Старопатица Николай Николов (независим) |
География
редактиранеКато забележителност на селото може да се посочи фактът, че е разположено върху територията на коралов риф от някогашно море. Покрай реката могат да се открият вкаменени корали. През село Старопатица минава река Войнишка, която се влива в река Дунав. Има още две реки: Калчовец и Геранска бара.
История
редактиранеОтделно около селото е имало около пет или шест римски и турски селища и една римска крепост, където могат да се намерят различни археологични находки. Римската крепост се намира между с. Старопатица и с. Полетковци. На нейно място е яз. Полетковци.
Според една от версиите името на селото произлиза от думите „Старо“ и „падалище“, защото навремето тук е имало падалище (другата дума на падалище е падина, наричана по онова време с умалителна форма падица. Стара падица и впоследствие Старопатица), нещо като оазис в пустиня. Тук са спирали много търговски кервани.
В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централния балкански говор е изгубен.[2] Според местни легенди първият заселник се казвал Тодор Руньовеца, който е дошъл със семейството си. Същият бягал за Сърбия, но като видял удобното място с река и много дървета и растителност, решил да остане и да построи свой дом.
От село Старопатица има много мъже и момчета, загинали в Балканската война. В центъра на селото има паметна плоча с имената на загиналите, на която се поставят венци и цветя в тяхна памет от населението на селото и техните потомци.
През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство, наречено на името на социалистическия активист Димитър Благоев. През този период 26 семейства (92 души) са принудително изселени от селото, а 41 души емигрират в Югославия.[3]
В края на март 1951 година Държавна сигурност разкрива голяма горянска група в Старопатица, ръководена от Петко Конов. Част от участниците успяват да избягат в Югославия, а 14 души са арестувани. Те са съдени в Кула с голяма показност през октомври, а избягалите в Югославия планират акция по време на процеса, при която да ги освободят, но реализирането ѝ е осуетено от югославските власти. Шестима от арестуваните са осъдени на смърт, а другите осем – на 10 и повече години затвор.[4]
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 383 | 100,00 |
| Българи | 376 | 98,17 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 3 | 0,78 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 4 | 1,04 |
Обществени институции
редактиранеВ селото има Кметство, Читалище с много богата библиотека, Поща, Здравна служба, Клуб на пенсионера, Пчеларски клуб.
Редовни събития
редактиранеВ селото редовно се отбелязват различни народни обичаи, като например Трифон Зарезан, Тодоровден, Лазаров ден и др.
- Събор през първата събота и неделя на месец септември.
Известни личности
редактиране- Родени в Старопатица
- Борис Ненов (1921 – 2000), художник
- Гено Тошков (р. 1938), комунистически функционер
Други
редактиранеСелото има футболен отбор, който от сезон 2009 – 2010 се състезава в А ОФГ и носи името „Пластик“.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51. Архивиран от оригинала на 2018-07-21.
- ↑ Груев 2009, с. 123, 173, 205, 230.
- ↑ Груев 2009, с. 236 – 237.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Цитирани източници
редактиране- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
