Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Родопите. За селото в Пиринска Македония вижте Старчево.

Старцево е село в Южна България. То се намира в община Златоград, област Смолян. Влиза в територията на днешна България с Букурещкия договор от 1913 година. Старото наименование на селото е Алехче, с което име е било известно селото до промяната на наименованието му през 1934 година.[2]

Старцево
Панорамен изглед към село Старцево от югоизточна посока
Панорамен изглед към село Старцево от югоизточна посока
Общи данни
Население 2141 души[1] (15 юни 2020 г.)
133 души/km²
Землище 17,477 km²
Надм. височина 706 m
Пощ. код 4987
Тел. код 03073
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 69105
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   кмет
Златоград
Мирослав Янчев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Румен Биндев (ГЕРБ)
Старцево в Общомедия

ГеографияРедактиране

Географско положениеРедактиране

Село Старцево се намира в Централната южна част на Родопа планина, на осем километра от Златоград, в близост до границата с южната съседска държава Гърция, откъдето преминава и международното шосе Златоград – Термес. През него е разрешено преминаването на автомобили с дължина до 7,5 м, понеже общата ширина на шосето е 3,7 м.

КлиматРедактиране

В климатично отношение Златоградският район принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт и източнородопски нископланински климатичен район, характерен с умерено лято и сравнително мека зима.

ИсторияРедактиране

Има основания да се предполага, че Старцево е най-старото селище в региона. Според разкази на стари хора от Неделино, през Българското средновековие част от неделинци са придошли от Старцево[3], има и предположения, че и Златоград е заселен основно от старцевци. Според Ст. Н. Шишков старото име на селото Елехче е видоизменена форма от Илия или Алия, Иляс, или че името на селото произлиза от турската дума „илиасче“, което значело „дюля“, „круша“[4], на стара австро-унгарска военна карта от 1910 присъства като Илиасча [5]. Има и предположения, че първото име на селото е било Алексиево[6],

Днес Старцево е най-голямото село в община Златоград и в област Смолян, както и едно от най-големите в страната. Смята се, че хората тук носят по-различна култура от тази в останалите части на областта.

Селото и по-специално местността Белите камъни някога е било тракийско светилище и старо селище в Римската империя. Като деца много от жителите са намирали старинни и римски монети. През селото е минавал важен римски път.

РелигииРедактиране

В селото се изповядва източно-православно християнство и ислям. Има джамия и църква.

Обществени институцииРедактиране

  • Кметство село Старцево;
  • Средно училище „Свети Княз Борис I“
  • Народно читалище с библиотека „Прогрес“;

Културни и природни забележителностиРедактиране

В землището на селото е и местността Бялото каменье (Белите камъни), със следи и останки от живот на древните траки. Има предположения, че е възможно там да се е намирал основният за населеното място и района култов за траките обект. Откривани са малки пещери, в които са оставяни и принасяни дарове за боговете.

На 3 – 4 км североизточно от Старцево, в землището на с. Пресока, се намира местността Св. Неделя, наричана от околното население „Ста̀ниделе“. Според предание, запазено в региона, там е имало стар манастир и крепост[7]. Недалеч оттам, през 1955 г. е разкрит (предположително средновековен) християнски некропол[8]. До 1934 г. тази местност, известна сред старцевци и като „Купенат“, е била собственост на Юмер Бюлюкбашиев от Старцево, който я продава на златоградчанин. Днес тя е собственост на църковното настоятелство в Златоград.

Редовни събитияРедактиране

Празник на с. Старцево под мотото „Старцево древно и младо“.

ДругиРедактиране

В селото им фолклорна група.

КухняРедактиране

Характерна в етнографско отношение е местната кухня, различаваща се от тази в полските райони. Преобладавало е храненето с хляб и качамак на основата на ръж и царевица, варива – боб, булгур, картофи, както и на каши с царевично брашно, понякога с пръжки. Особен деликатес за старцевци, в миналото и сега, представляват ястията „месо с кочан“ (нещо като месо с цвекло), „просеник“ (от киселец, коприва, жабец, лапад, зеле, праса, пера от луци), „пататник“, извара с пържено масло, пролетна туршия от земна ябълка с чесън, както и различни други, преди всичко, двукомпонентни ястия. Приготвяла се е също пастърма, печена тиква в пепел, както и сушени плодове от местен сорт захарни круши – „караманки“, киселици, дренки, диви череши, орехи. Сушени дребни домати и люти чушки. Интересно е да се отбележи, че в миналото, напук на цялата сиромашия, вкусни видове гъби като печурка, манатарка и др., изобилстващи в региона, са смятани за смъртоносни.

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 256.
  3. Свилен Капсъзов. Из: „Между зелени върхове“. В: списание Родопи, кн. 9, 1975, с. 14 – 15.
  4. Ст. Н. Шишков, Из долината на р. Арда. Пътни бележки и впечатления с илюстрации, Пловдив, 1936, с. 45
  5. lazarus.elte.hu
  6. Анастас Примовски. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 204 – 205.
  7. Енциклопедия България Т. 4, БАН, С. 1984 г., с. 553 – 554.
  8. Анастас Примовски. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 205 – 206.