Златоград (община)

Община Златоград се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.

Златоград (община) 41.383333, 25.1
Знаме
Общи данни
Област	Област Смолян
Площ	171.54 km²
Население	11 997 души
Адм. център	Златоград
Брой селища	10
Сайт	www.zlatograd.bg
Управление
Кмет	Мирослав Янчев (ГЕРБ; 2007)
Общ. съвет	17 съветници Заедно за Община Златоград (6) ГЕРБ (5) БСП (3) Партия на зелените (3)
Златоград (община) в Общомедия

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в най-югоизточната част на Област Смолян. С площта си от 171,537 km² е 9-а, предпоследна по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,37% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Рудозем;
• на северозапад – община Мадан;
• на север – община Неделино;
• на североизток – община Джебел, Област Кърджали;
• на изток – община Кирково, Област Кърджали;
• на юг – Гърция.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е ниско и средно планински и се простира в югозападната част на Източните Родопи.

На нейната територия изцяло попада в югозападната и южната част на източнородопския рид Жълти дял. Максималната височина на общината е връх Бучовица 1406,6 m, разположен на границата с община Мадан, на 1,8 km северно от село Мързян, а минималната – 380 m, в коритото на река Върбица, на границата с община Кирково.

Води

Основна водна артерия на община Златоград е река Върбица (десен приток на Арда). Тя се образува от сливането на двете съставящи я реки Голяма река (лява съставяща) и Малка река (дясна съставяща) в центъра на град Златоград. За начало се приема Голяма река с десния си приток Ерма река. Последната води началото си от най-югозападната част на Жълти дял, на 1284 m н.в., от северното подножие на граничния връх Мъргазян (1345,8 m), на около 2 km югозападно от село Мързян. До шосета Мадан – Златоград тече в източна посока, а след това до Златоград в югоизточна, в тясна и дълбока долина, гъсто обрасла с широколистни гори. В центъра на Златоград приема отдясно Малка река (Аламовска река) и двете заедно дават началото на същинската река Върбица. След Златоград долината на Върбица се разширява, става по-слабо залесена и с множество меандри и след около 9 km навлиза в община Кирково. Нейни основни притоци на територията на община Златоград са: Балалийска река (ляв), Хасидере (десен) и Неделинска река (Узундере, ляв). Неделинска река преминава през общината с долното си течение, като тече от север-северозапад на юг-югоизток в дълбока и слабо залесена долина.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	12 321	100,00
Българи	9352	75,90
Турци	38	0,31
Цигани	–	-
Други	67	0,54
Не се самоопределят	62	0,50
Не отговорили	2802	22,74

Движение на населението (1934 – 2021)

Община Златоград
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	6344	8164	13015	15636	14824	15737	15592	14042	12321	9768
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 9 населени места с общо население от 9768 жители към 7 септември 2021 г.

Списък на населените места в община Златоград, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Аламовци	166	18,371		Пресока	4	-	в з-щето на с. Старцево
Долен	1026	18,630		Старцево	1946	17,477	Елехче
Ерма река	595	28,867		Страшимир	82	3,658
Златоград	5865	65,117	Даръ дере	Цацаровци	47	6,704
Кушла	37	12,713		ОБЩО	9768	171,537	1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува гр. Даръ дере на гр. Златоград;

– преименува с. Елехче на с. Старцево;

• Указ № 292/обн. 25.08.1953 г. – признава н.м. Гюдюрска за отделно населено място – пром.с. Гюдюрска;

– признава с. Ерма река за пром.с. Ерма река;

– признава н.м. Лайков чукар за отделно населено място – пром.с. Лайков чукар;

– признава н.м. Страшимир за отделно населено място – пром.с. Страшимир;

– признава н.м. Фабрика за отделно населено място – пром.с. Фабрика;

– признава н.м. Цацаровци за отделно населено място – м. Цацаровци;

– заличава м. Боево и я присъединява като квартал на пром.с. Страшимир;

• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава пром.с. Гюдюрска и го присъединява като квартал на пром.с. Фабрика;
• Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – признава н.м. Пресока (от с. Старцево) и н.м. Читакови колиби (от гр. Златоград) за отделно населено място – с. Пресока;

– заличава пром.с. Лайков чукар и го присъединява като квартал на пром.с. Фабрика;

• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
• С решение на Министерски съвет от 2016 г. са закрити селата Мързян и Фабрика, като землището на село Фабрика е присъединено към това на село Цацаровци.

Транспорт

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 30,8 km:

• участък от 25,2 km от Републикански път III-867 (от km 13,8 до km 39,0);
• последният участък от 5,6 km от Републикански път III-8652 (от km 20,6 до km 26,2).

През 2009 година е открит ГКПП Златоград-Термес, с които разстоянието до Бяло море и гр. Ксанти, Гърция се скъсява значително.

Топографска карта

• Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-99. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

• Официален сайт на община Златоград