Степанос Ховагимян

Степанос Ховагимян
	Степанос Ховагимян
арменски духовник
Роден	Сурен Ховагимян 12 юни 1846 г. Никея, Османска империя
Починал	10 април 1934 г. (87 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Религия	Арменска апостолическа църква

Степанос Ховагимян, роден като Сурен Ховагимян, е арменски духовник, първият архиерей на Арменската апостолическа църква в България.^[1]

Биография

Роден е на 12 юни 1846 г. в Никея, Османска империя. Учи в манастира Армаши. През 1869 г. заминава за Цариград, където продължава образованието си в Арменската духовна семинария. Същевременно преподава в училище „Шахназарян“. В 1871 г. започва църковното му служение. Помощник е на епископ Нерсес Варжабедян – архиерейски наместник в Никея. През 1873 г. е ръкоположен за архимандрит в Измит. По това време ремонтира двете арменски училища и катедралния храм в града, основава културни и благотворителни организации. През 1874 г. е построено първото девическо училище в Адапазар и се организира неделно училище за жените. В село Ерамлък е ремонтирано училището и е изградена църква и мелница. След Руско-турската война от 1877 – 1878 г. помага за създаването на села от арменските бежанци. В тях се изграждат църква и училище. През 1880 г. е избран за архиерей на Никея. Под негово ръководство е изградено училището в Бардизаг през 1881 г. Изградени са църкви, училища, бани, чешми, мелници, фурни, сгради за отглеждане на буби в 45 селища. През 1884 г. е ръкоположен за епископ от католикос Макарий, а от 1886 г. е архиепископ. През 1922 г. се установява в Русе заедно с племенницата си Зарухи. За първи помощник избира Харутюн Агоп Папазян от Русе. На 10 април 1926 г. е избран от епархийски съвет за архиерей на Арменската апостолическа църква в България. Изборът му за първи архиерей в България е утвърден на 25 декември 1927 г. от католикос Кеворк V. На 15 юни 1930 г. по инициатива на Харутюн Папазян се отбелязва неговата 60-годишна духовна дейност. През 1931 г. е и издадена специална юбилейна книга със съставител Кеворк Месроб. От книгата са събрани 50 000 лева, които се дават на Арменското училище в София. В тази връзка то се преименува от „Арамян“ на „Архиепископ Ховагимян“. Умира на 10 април 1934 г. в София. Погребан е в саркофаг в параклиса на Арменските гробища в Централните софийски гробища.^[1]

Източници

↑ ^а ^б Пилибосян, Оник. Духовният и жизнен път на архиепископ Степанос Ховагимян – първия арменски архирей в България: роден 12.06.1846 г. в Никомития – починал 10.04.1934 г. в София – 88 год // Арменският духовен и образователен живот в България. София, 2015. ISBN 978-619-90184-3-9. с. 48 – 53.

[Пилибосян-1] а ^б Пилибосян, Оник. Духовният и жизнен път на архиепископ Степанос Ховагимян – първия арменски архирей в България: роден 12.06.1846 г. в Никомития – починал 10.04.1934 г. в София – 88 год // Арменският духовен и образователен живот в България. София, 2015. ISBN 978-619-90184-3-9. с. 48 – 53.

[1]