Отваря главното меню

Стерьо (Тего) Сапунджиев (на гръцки: Στέργιος (Τέγος) Σαπουντζής, Стерьос (Тегос) Сапундзис) е гъркомански андартски капитан от Западна Македония.

Стерьо Сапунджиев
Στέργιος Σαπουντζής
гръцки андартски капитан

Роден
Починал
1960 г. (83 г.)

БиографияРедактиране

Сапунджиев е роден в леринското село Горничево, тогава в Османската империя, днес Кели, Гърция. Включва се в организирането на гръцките чети, които да противостоят на българската ВМОРО. Влиза в четата на зет си Минас Цалкос, която действа около Суровичево. По-късно оглавява гръцкия комитет в Лерин и координира действията на андартските чети на капитаните Евангелос Николудис и Йоанис Каравитис.[1][2]

На 15 юли 1906 година с разрешението на битолския консул Николаос Ксидакис изпраща четите на двамата гръцки капитани срещу родното му Горничево, което редовно подпомага българските чети. Сапунджиев обаче се похвалва пред двама турци и при нападението гръцките чети попадат на османски войски. В сражението загиват 12 гърци, сред които и капитан Николудис. Сапунджиев е арестуван и затворен в Битоля.[3][4][5][6] По-късно бяга от затвора[7].

В началото на Балканската война е арестуван от турските власти с други гръцки дейци от Лерин, но след това е освободен и заедно с Поликарп Мъгленски договаря Лерин да бъде отстъпен на гърците от Юсуф бей малко преди да пристигнат сръбските войски.[8][9]

 
Общинският съвет в Лерин около 1920 г. Панделис Лукидис (Παντελής Λουκίδης), Димитриос Пацурис (Δημήτριος Πατσούρης), жандармът Карамаунас (Καραμαούνας), Тома Сапунджиев (θωμάς Σαπουντζής), Григор Сапунджиев (Γρηγόριος Σαπουντζής), Николаос Папакиридис (Νικόλαος Παπακυρίδης), Акъ бей (Ακι Μπέης), кметът Тего Сапунджиев (Τέγος Σαπουντζής), Тефик бей (Τεφίκ Μπέης), Михаил Досю (Μιχαήλ Δοσίου)

След като Лерин остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година – Сапунджиев става кмет на града и остава на този пост до 1922 година. В Горничево има негова статуя[10], а той е удостоен с медали за участието си в гръцката пропаганда и в Балканските войни. През 1941 година напуска Лерин при окупацията му от германските части. Умира през 1961 година в Лариса от рак.

БележкиРедактиране

  1. Γεώργιος Πετσίβας (επιμέλεια), Ιωάννη Καραβίτη, Ο Μακεδονικός Αγών, Αθήνα 1994, τόμος Α΄, σελ. 314
  2. Γενικό Επιτελείο Στρατού, Διεύθυνσις Ιστορίας Στρατού, Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα, Αθήνα 1979, σελ. 222
  3. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
  4. Γεώργιος Πετσίβας (επιμέλεια), Ιωάννη Καραβίτη, Ο Μακεδονικός Αγών, Αθήνα 1994, τόμος Α΄, σελ. 314
  5. Γενικό Επιτελείο Στρατού, Διεύθυνσις Ιστορίας Στρατού, Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα, Αθήνα 1979, σελ. 222
  6. Δημήτριος Λιθοξόου, Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Φλώρινας, Γ
  7. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 168, 169. (на гръцки)
  8. Παναγιώτης Δραγουμάνος, Συνταγματάρχης εν αποστρατεία, Ιστορικαί σημειώσεις
  9. Γ. Χ. Μόδης, Πώς παραδόθηκε η Φλώρινα
  10. ανακοίνωση του Προέδρου της Ιεράς Δρυός Κέλλας, Θεόδωρου Δ. Κύρκου για τα Ελευθέρια Κέλλας 5 και 6 Νοεμβρίου 2010