Константинос Мазаракис
Констанинос Мазаракис (на гръцки: Κωνσταντίνος Μαζαράκης), по-известен като Акритас (Άκρίτας) и Ениан (Αινιάν), е офицер от гръцките сухопътни войски и е един главните организатори на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.
|
Константинос Мазаракис Κωνσταντίνος Μαζαράκης |
|
|---|---|
| гръцки военен и революционер | |
 1905 година |
|
|
|
|
| Роден |
1869 г.
|
| Починал |
1949 г.
|
| Константинос Мазаракис в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Константинос Мазаракис е роден в Навплио през 1869 година. Брат е на Александрос Мазаракис. Дипломира се в Гръцката военна академия като офицер от артилерията. Член е на Етники Етерия[1] и участва в Гръцко-турската война от 1897 година.
Изпратен е от Атинския македонски комитет да организира гръцката въоръжена пропаганда и от 15 август 1904 до 17 април 1905 година работи като чиновник в гръцкото консулство в Солун под псевдонима Стерякис (Στεργιάκης).[1] През октомври 1904 година организира андартска чета в района на Ениджевардарското езеро, подпомагана от местния гъркоманин Гоно Йотов.
През 1905 година с чета е разпределен в планината Каракамен над Негуш, с поле на действие селата покрай Ениджевардарското езеро и в Урумлъка, освен във Воденско и Островско. Избран е за кординатор на гръцките чети в Централна и Западна Македония и за свързка между консулствата в Солун и Битоля. В района на Ениджевардарското езеро си сътрудничи с турски офицери, а обикновени турци влизат в гръцките чети или действат като куриери[2].
.jpg)
На 28 март 1906 година селските милиции на Вътрешната македоно-одринската революционна организация отблъскват андартската чета на Акритас от Света Марина, убиват петима андарти и губят един селянин. В отговор на гръцкото нападение над Голо село, при което загива един и са ранени двама българи, четите на Лука Иванов и Апостол Петков опожаряват гръцкото село Ниси, пункт на четата на Акритас.
Както и останалите гръцки офицери, той променя името си, когато започва да участва в гръцката въоръжена пропаганда и става известен като капитан Акритас. Въпреки това не успява да прикрие самоличността си и гръцкото правителство се принуждава да разкрие участието му, което е трябвало да остане в тайна. Замества го помощникът му Константинос Гарефис.
В края на 1906 година замества брат си Александрос на мястото му на организатор на гръцката пропаганда в Атина и работи заедно с капитана от трети ранг Какулидис и морски старшина II степен Коколис[3].
През 1912-1913 година Мазаракис участва в Балканската война, а после и в Междусъюзническата война. Начело е на отряд заедно с Василиос Папакостас и Георгиос Галанопулос.
В 1916 година командва полк планинска артилерия в Солун. През септември 1916 година играе важда роля в преврата на венизелисткото Движение за национална отбрана и оглавява директората за артилерията в правителството на националната отбрана. През 1919 като генерал-майор поема администрирането на дивизията в Ксанти и участва в бойните действия в Източна Тракия по време на Гръцко-турската война до 1922 година.
Уволнява се от армията като генерал-лейтенант през 1926 година.
В Атина през 1937 година са издадени спомените му „Македонска борба”, 1903—1908 година. [4]
В 1955 година село Буф е прекръстено на Акритас на псевдонима на Константинос Мазаракис.[5]
Константинос Гарефис и Мазаракис
Четата на Гарефис и Мазаракис
Четник на Мазаракис
Дейци на гръцката пропаганда 1912-1913 г.: Констнатинос Мазаракис, Василиос Папакостас, Дукас Дукас, Михаил Анагностакос, Василиос Ставропулос, както и част от Серската комисия за разследване на българските убийства: Космидис, Теодоропулос, Спанудис, Хадзиянис[6]
БележкиРедактиране
- ↑ а б Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 5 март 2013 г..
- ↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.49
- ↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.46
- ↑ Μεγάλη Στρατιωτική και Ναυτική Εγκυκλοπαιδεία. Τόμος Δ′: Καβάδης – Μωριάς [Great Military and Naval Encyclopedia. Volume IV]. Athens. 1929. p. 424
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Συλλογή Φωτογραφιών