Стерю Гулев
Стерю (Стерьо) Питу Гулев е паравоенен активист по време на Българското управление в Македония през Втората световна война.
| Стерю Гулев | |
| български активист | |
| Роден |
1903 г.
|
|---|---|
| Починал | 6 октомври 1944 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Питу Гули |
| Братя/сестри | Никола Гулев Ташко Гулев |
Биография
редактиране
Стерю Гулев е роден през 1903 година в град Крушево, тогава в Османската империя, в семейството на знаменития Питу Гули – влах по произход, войвода на ВМОРО и герой от Крушовската република по време на Илинденско-преображенското въстание. Братя на Стерю Гулев са Ташко Гулев и Никола Гулев.
След края на Първата световна война и изтеглянето на българската администрация от региона, новите сръбски власти събарят всички паметници, издигнати в памет на Крушевската република, включително и паметника-чешма на Мечкин камен, дори и пирамидата на гроба на Питу Гулев. Синът му Стерю застрелва съборилия пирамидата стражар, за което е осъден на 20 години затвор.[1]
В периода на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) Стерю Гулев e избран за кмет (градоначалник) в крушевското село Алданци.[2][3] Сътрудничи на полицията и ръководи местна контрачета.[4]
Самоубива се на 6 октомври 1944 година, непосредствено след като комунистически партизани завземат временно Крушево. Последните му думи са: „Нима пак ще ни мачка сръбски ботуш?“[4]
Оставя 2 дъщери – Евгения и Елена, и доведен син Кочо на съпругата си Люба.[5]
Бележки
редактиране- ↑ Никола Габровски, "Крушево (ръкопис)", София, ок. 1926 година.
- ↑ | Интервју со Елена Наумоска-Гули за „Фокус“: „Се лажат Македонците ако мислат дека власта се менува со ливче и со гласање“, 5 септември 2003 г.
- ↑ Ѓорѓи Малковски, „Профашистичките и колаборационистичките организации и групи во Македонија 1941– 1944“, Скопје, 1995 г., стр. 75, 167.
- ↑ а б Бонев, Александар. Педесет и шест години премолчувањe на вистината, в. Македонско дело, 11.02.2000 г.
- ↑ Андонов, Благојче. Рушење на митовите на пропагандата: кој го уби Стерјо Гули? Архив на оригинала от 2013-02-20 в Wayback Machine., www.mkd.mk, 18.02.2013 г.