Стерю (Стерьо) Питу Гулев е паравоенен активист по време на Българското управление в Македония през Втората световна война.

Стерю Гулев
български активист
Роден
1903 г.
Починал
6 октомври 1944 г. (41 г.)
Семейство
БащаПиту Гули
Братя/сестриНикола Гулев
Ташко Гулев

Биография

редактиране
 
Погребението на Стерю Гули в родното му Крушево

Стерю Гулев е роден през 1903 година в град Крушево, тогава в Османската империя, в семейството на знаменития Питу Гули – влах по произход, войвода на ВМОРО и герой от Крушовската република по време на Илинденско-преображенското въстание. Братя на Стерю Гулев са Ташко Гулев и Никола Гулев.

След края на Първата световна война и изтеглянето на българската администрация от региона, новите сръбски власти събарят всички паметници, издигнати в памет на Крушевската република, включително и паметника-чешма на Мечкин камен, дори и пирамидата на гроба на Питу Гулев. Синът му Стерю застрелва съборилия пирамидата стражар, за което е осъден на 20 години затвор.[1]

В периода на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) Стерю Гулев e избран за кмет (градоначалник) в крушевското село Алданци.[2][3] Сътрудничи на полицията и ръководи местна контрачета.[4]

Самоубива се на 6 октомври 1944 година, непосредствено след като комунистически партизани завземат временно Крушево. Последните му думи са: „Нима пак ще ни мачка сръбски ботуш?“[4]

Оставя 2 дъщери – Евгения и Елена, и доведен син Кочо на съпругата си Люба.[5]