Стерю Гулев
Стерю (Стерьо) Питу Гулев е паравоенен активист по време на Българското управление в Македония през Втората световна война.
| Стерю Гулев | |
|---|---|
| български активист | |
| Роден |
1903 г.
|
| Починал | 6 октомври 1944 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Питу Гули |
| Братя/сестри | Никола Гулев Ташко Гулев |
БиографияРедактиране
Стерю Гулев е роден през 1903 година в град Крушево, тогава в Османската империя, в семейството на знаменития Питу Гули – влах по произход, войвода на ВМОРО и герой от Крушовската република по време на Илинденско-преображенското въстание. Братя на Стерю Гулев са Ташко Гулев и Никола Гулев.
В периода на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) Стерю Гулев e избран за кмет (градоначалник) в крушевското село Алданци.[1][2] Сътрудничи на полицията и ръководи местна контрачета.[3]
Самоубива се на 6 октомври 1944 година, след като комунистически партизани завземат Крушево. Последните му думи са: „Нима пак ще ни мачка сръбски ботуш?“[3]
Оставя 2 дъщери – Евгения и Елена, и доведен син Кочо на съпругата си Люба.[4]
БележкиРедактиране
- ↑ | Интервју со Елена Наумоска-Гули за „Фокус“: „Се лажат Македонците ако мислат дека власта се менува со ливче и со гласање“, 5 септември 2003 г.
- ↑ Ѓорѓи Малковски, „Профашистичките и колаборационистичките организации и групи во Македонија 1941– 1944“, Скопје, 1995 г., стр. 75, 167.
- ↑ а б Бонев, Александар. Педесет и шест години премолчувањe на вистината, в. Македонско дело, 11.02.2000 г.
- ↑ Андонов, Благојче. Рушење на митовите на пропагандата: кој го уби Стерјо Гули?, www.mkd.mk, 18.02.2013 г.