Уикипедия

Питу Гули

български революционер

| Питу Гули или Питу Гулев (среща се и формата Пито) е български революционер и деец на националноосвободителното движение в Македония от влашки произход, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водил битката при Мечкин камен по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.[1][2]

Питу Гули
български революционер
Роден
1865 г.
Починал
12 август 1903 г. (38 г.)
РелигияПравославна църква
Семейство
ДецаСтерю Гулев
Никола Гулев
Ташко Гулев
Питу Гули в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Войводите на съвещание в Осоговския балкан. Седнали от ляво надясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво надясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов

Роден е през 1865 година в Крушево във влашко семейство. Тръгва да се бие за свободата на Македония още на 17-годишна възраст, когато живее и работи в София. Включва се като четник в четата на Адам Калмиков в Кюстендил. След като четата е разбита през 1885 г., е заточен в Мала Азия.[3] Около 1894 година е освободен и се връща в Крушево, където открива гостилница и се включва във ВМОРО. Между 1897 и 1902 година е отново в Княжество България град София, където също държи гостилница. През периода неколкократно се връща в Крушево и сформира там своя чета. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.[3]

При превземането на Крушево намира начин да подпали турската казарма с бутилки със спирт, като така пада последната турска позиция в града. След настъпването на турските войски се противопоставя на решението за отстъпление като напуска демонстративно войводския съвет на Крушевската република.

Отделя 70 недобре въоръжени четници и с останалите 170 заема позиции на скалистото плато Мечкин камен в Баба планина. На Баба планина Питу Гули води най-продължителното и кърваво сражение за защитата на Крушево. Успява да удържи платото през целия ден на 30 юли 1903 година. Загива по време на сражението от изстрел в гърдите. Последните му думи са: „Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!“.[3]

 
Ой ти, пиле, славей пиле...
 
Смъртта на Питу Гули, народна песен

За Питу Гули, битката на Мечкин камен и смъртта му са създадени народни песни. Коста Църнушанов отбелязва, че те предават правдиво историята (разбира се, без цифрите на убитите турци и въстаническите сили).[4] Най-известна е песента „Море пиле“, появила се скоро след смъртта му. Името му се споменава и в химна на Северна Македония.

СемействоРедактиране

Питу Гули е женен за Евгения, от която има една дъщеря и трима сина. Година след смъртта на Гули от туберкулоза умира и жена му. Децата им отрасват в сиропиталище в Битоля. Дъщеря им Флора умира млада след ампутация на единия крак. Синовете на Гули също умират в защита на каузата на ВМРО. Ташко Гулев (Шула Гули), загива през 1913 година в редовете на Македоно-одринското опълчение, Никола Гулев (Лакя Гули), който е един от най-верните помощници на Тодор Александров, бива убит от сърбите през 1924 година, а Стерю Гулев, който е сътруднк на българската полиция в Крушево, се самоубива след слизането на партизаните в града през есента на 1944 година.

Вижте същоРедактиране

ГалерияРедактиране

  • Четата на Питу Гули на почивка

  • Мито Мучитанов (Миту Мучитано), Питу Гули и Петър Лявра.

  • Гробът на Питу Гули в Крушево.

  • Знамето на 3-ти крушевски отряд на Пито Гули.[5]

  • Четата на Питу Гули през 1903 година край село Бирино. Източник: ДА „Архиви“

  • Обединената чета на Георги Тренев, Константин Кондов, Питу Гули, Ванчо Сърбака и други. С по-добро качество тук.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Питу Гули

БележкиРедактиране

  1. ↑ Brown, K. (2003) The Past in Question: Modern Macedonia and the Uncertainties of Nation (Princeton: Princeton University Press) ISBN 0-691-09995-2
  2. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 110.
  3. ↑ а б в Войнова, Николета. Питу Гули (1865 - 1903). // Македонски научен институт, 11 август 2016 г. Посетен на 20 септември 2021 г.
  4. ↑ Църнушанов, Коста. Македонски народни песни. София, БАН, 1956. с. 366.
  5. ↑ Иванов, Иван, Български бойни знамена и флагове, изд. Св. Георги Победоносец, София 1998 г., „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“, стр. 45
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Питу_Гули&oldid=11718188“.