Никола Габровски (офицер)

български военен
Тази статия е за военния деец. За политика вижте Никола Габровски (политик).

Никола Сотиров Габровски е български военен деец, полковник.[1]

Никола Габровски
български военен
Роден
1871 г.
Починал
1955 г. (84 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вНационален военен университет
Никола Габровски в Общомедия

Биография

редактиране
 
Документ на Националния комитет на Съюза на македонските братства, подписан от Георги Кондов и Никола Габровски, март 1934 година
 
Гробът на Никола Габровски в Софийските централни гробища

Габровски е роден в българо-влашката паланка Крушево (днес в Северна Македония) в 1871 година. Завършва гимназия в София, а след това и Военното училище. Участва в трите войни за национално обединение – Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915 – 1918).[2] За отличия и заслуги през Първата световна война е награден с орден „За заслуга“.[3] След 1924 година е многократно избиран за член на Националния комитет на Съюза на македонските братства в България.[4][5]

През 1926 година е избран за председател на Крушевското македонско благотворително братство.[6]

Литература

редактиране
  1. Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 510.
  2. Камен Станев, Македонските бежанци в България – участници в нейния политически и културен живот
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 13-14
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 61.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469 - 470.
  6. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 571.