Отваря главното меню
Членове на българска контрачета на територията на бивша Югославия през 1943 г.

Българските контрачети през Втората световна война са паравоенни отряди създадени с помощта на българските власти с цел борба срещу комунистическите партизани, сръбските и гръцките националисти. Те са активни през периода на българското управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия от 1942 до 1944 година. Отрядите съдействат на органите на българската полиция и армията, както и на германските и италианските окупационни части. Обикновено се водят от ветерани на михайловисткото крило на ВМРО, като войводата Кръстю Лазаров. Формироването им е одобрено от вътрешният министър Петър Габровски по предложение на скопския полицейски началник Стефан Симеонов, който е бивш четник на ВДРО.[1]

Първата контрачета, която е създадена в края на 1942 година е Велешката, начело с Пано Манев.[2] Между по-известните контрачети са Гевгелийската начело с Георги Хаджимитрев,[3] Кавадарската начело с Атанас Калчев,[4] Кочанската контрачета, начело на която е Димитър Медаров, както и Битолската и Прилепската контрачети. Други контрачети, които се създават са кумановската начело с Кръстьо Лазаров, Кратовската начело с Мите Опилски, в село Муртина се създава контрачета начело с дееца на ВМРО Дончо Аладжов от Моноспитово, в Ново село начело с Атанас Нушката от Габрово, във Василево начело с Манчо Калпаков от беровското село Русиново, в Истевник начело със Спиро Георгиев[5]. Освен тях се формират контрачета в Бродско през 1943 г., начело с Димитър Арсов Йовевски с 20 контрачетници, в Ресенско през май 1943 г., в Белица начело с Диме Соколески – Брадата.

От друга страна през март 1943 година командирът на 15-та пехотна дивизия дислоцирана в Беломорието Иван Маринов въоръжава първата контрачета в региона, а Владимир Куртев, Димитър Цилев и Георги Настев участват в организирането на отряди за борба с гръцките комунистически партизани и гръцките националисти. През лятото на 1944 година на територията на Вардарска Македония действат над 200 контрачетници.[6] След оттеглянето на българската администрация от региона и последвалия отказ на Иван Михайлов да формира марионетна държава, повечето от участниците в тях са избити в престрелки с партизаните или впоследствие са заловени и осъдени от комунистическите власти в Югославия.[7]

БележкиРедактиране

  1. Малковски, Ѓорѓи. Профашистичките и колаборационистичките организации и групи во Македонија 1941-1944 година, Скопје, 1995 г.
  2. Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 201.
  3. Ќортошев, Ристо. Црвена помош и "штукаџии", в. Вест, 23 януари 2002 г.
  4. Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 198.
  5. Вестник Офицер, бр. 13, 2014, с. 11
  6. Cohen, P. J. Riesman, D. (февруари 1997). Serbia's Secret War: Propaganda and the Deceit of History. Texas A&M University Press. p. 100. ISBN 0-89096-760-1.
  7. Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр.376.