Стефан Чакъров
Стефан Сивков Чакъров с псевдоними Венко Джелябов и Русев[1] е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация в Тракия.
| Стефан Чакъров | |
| български революционер | |
| Роден |
6 октомври 1877 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Чакъров е роден в 1877 година в пашмаклийското село Долно Дерекьой, тогава в Османската империя, днес Соколовци, България. Произхожда от известния род Чакъровци, взел участие в църковните и училищните борби в областта. Влиза във ВМОРО в 1898 година. През 1901 година е назначен за помощник-агитатор на Христо Караманджуков и през ноември обикаля Гюмюрджинско, Ксантийско и Ахъчелебийско.[2]
През юли 1902 година покръщава във ВМОРО заедно с Марин Чолаков Тане Николов и Димитър Запрянов.[3] През август 1902 година влиза като четник на ВМОРО в Гюмюрджинско с четата на Константин Антонов.[4] Заедно с Желю Иванов и Димитър Запрянов заболяват тежко от тропическа малария и са принудени да се оттеглят в България на лечение.[5]
Разочарован от упадъка на революционната дейност в пункта в Проглед, Чакъров къса връзките си Антонов и се прибира във Варна. В началото на 1903 година отново се връща в Чепеларско и действа изключително в Ахъчелебийско.[6]
По време на Илинденско-Преображенското въстание е секретар в четата на Вълко Шишманов в Ахъчелебийско.[7] Умира на 23 май 1950 година във Варна.[8]
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 23, 84.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 85, 86, 97, 98, 218, 223, 228, 230.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 85 - 86.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 86, 228.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 229 – 230.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 230.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 185.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 515.