Отваря главното меню

Марин Добрев Чолаков, известен като Стефан или Шунков,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Марин Чолаков
български революционер

Роден
Починал
?

БиографияРедактиране

Чолаков е роден на 23 юни 1877 година в село Кьопеклии, Провадийско, в Османската империя, днес в България. Завършва I клас в Шумен, а след него 4 години следва в Софийското рисувателно училище. Напуска училището през март 1901 година и заминава за Чепеларе по молба на началника на революционния пункт на ВМОК Вълчо Антонов. Първоначално Чолаков е секретар на четата му, а малко по-късно става самостоятелен войвода на първата организационно-агитационна чета в Западна Тракия. Води чета в района на Гюмюрджина, като за задача има да организира местни комитети и да събере парични средства за самоиздръжка.[2]

През юли 1902 година заедно със Стефан Чакъров покръщават Тане Николов и Димитър Запрянов.[4] През август 1902 година Чолаков навлиза в Гюмюрджинско с четата на Константин Антонов.[5] В нея влизат Тане Николов, Димитър Запрянов, Дядо Петър, Стефан Чакъров, Недялко Килев, Атанас Тропчов, Симеон Дечев, Стойчо Караиванов и Желю Иванов, братовчед на Антонов. От Енимахле, през Попово, Аврен и Дутли четата стига до Манастир. Антонов заминава да Доганхисар, а четата му начело с войводата Чолаков и организатора Чакъров минава през Домуздере, Дедеагачко, Калайджидере, Кушланли.[6] Чакъров, Иванов и Запрянов заболяват тежко от тропическа малария и са принудени да се приберат в България, а Дядо Петър и Дечев по нареждане на Антонов заминават за Ксантийско. Към четата се присъединява куриерът Митрю Карабелята, който я води в Дедеагачко.[7] След напускането на района от Антонов през октомври-ноември Чолаков с четата си остава в Дедеагачко.[8]

През Илинденско-Преображенското въстание е ръководител на нападението срещу турското село Кюстюкьой, Свиленградско, заедно с Михаил Сидеров и подпоручик Вълчо Славов. Чолаков се оттегля от активна революционна дейност след въстанието.[9]

Христо Караманджуков пише за Чолаков:

...Марин Чолаков, мощна, нравствена и волева личност и един голям деятел, известен на западнотракийци под псевдонима Стефан Чолаков. Ако К. Антонов бе интелекта, Т. Дончева - чувството, то Марин Чолаков бе практическата воля, стълбът на движението в продължение на близо три години... Марин Чолаков беше със среден ръст. Постоянно носеше гъста черна брада. По убеждение бе социалдемократ, а по характер тих, мълчалив, справелдлив, съвестен, безкористен, търпелив, настойчин и ревностен изпълнител на високата длъжност, на която доброволно се беше предал. Ние смятаме, че едва ли има българско селище в Западна Тракия, което да не е било посетено от него. Той изпълни дълга си докрай и сега кара своите старини в родното си село при съдбата на всички честни и безукоризнени обществени дейци - в немотия и глад.[10]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 91, 106.
  2. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр. 52.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 201.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 85 - 86.
  5. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 86, 228.
  6. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 86, 228.
  7. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 228 – 231.
  8. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 270.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 188.
  10. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 62 - 63.