Стойко Харизанов

български общественик

Стойко Харизанов Джорлов е български общественик, деец на Българското възраждане в Македония.[1]

Стойко Харизанов
български общественик
Роден
около 1820 г.
Починал
около 1890 г. (70 г.)

Биография редактиране

Роден е около 1820 година в пиринското село Влахи в семейството на Харизан Джорлов - инициатор за откриването на килийното училище във Влахи около 1830 година. Стойко Харизанов става кмет (коджабашия) на Влахинската българска община. Организира и лично доставя от Рилския манастир учебници и църковни книги на училището и на храма „Свети Илия“, построени в 1844 година. Инициатор е за възстановяването на закритото в 1853 година по време на Кримската война влахинско училище.[1]

В 1867 година Влахинската община, начело с поп Стойко Харизанов, пише до руския консул Александър Лаговски в Солун молба за църковни книги, одежди и посуда, учебни пособия, глобус и географски карти:

Ные отдолоподписани-ты жители, отъ окружiе Мелничко, отъ село Влахы, смиреннiй раби, Вашего благородiя, като имаме голѣмо желанiе за просвѣщенiе-то на чада-та си, потрудихме се та си соградихме църквѫ и училище, които още не сме си доплатили; пакъ си немаме мещичко сирѣч нито една потреба, нито въ црьква-та, нито во училището и спорядъ сегашното состоѧнiе не ще можемъ скору да ги придобiемъ, защото сме натоварени съ тѧжки даноци, и земята нi е дива и безплодна, та неможемъ да ся прехранимъ и исплатимъ, камо ли да си купимъ нѣчто потрѣбно за оучилище и за црьквата.[2]

Умира в края на века във Влахи.[1]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Харизан Джорлов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойко Харизанов
(окоол 1820 - около 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Сандански
(1831 - 1907)
 
Милка Харизанова
 
 
 
Спас Харизанов
(1842 - около 1900)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яне Сандански
(1872 - 1915)
 
Любомир Харизанов
(1883 - 1927)
 
Иван Харизанов
(1885 - 1947)
 
Екатерина Ненчева
(1885 - 1920)
 
Веса Димова
 
Тодор Димов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Славка Харизанова
(1907 - 1962)
 
Петър Тасев
(1896 - 1984)
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Димов
(1909 - 1966)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Калина Тасева
(1927 - 2022)
 
 

Бележки редактиране

  1. а б в Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край. Сандански, Издателска къща „РЕЯ 99“, 2003. с. 251.
  2. Документи за Българското възраждане в от архива на Стефан Веркович, София, 1969, стр. 285.