Екатерина Ненчева

Екатерина Димитрова Ненчева (на латински: Ekaterina Dimitrova Nencheva; * 1 май 1885 в Троян; † 9 февруари 1920 в Пловдив) е българска поетеса.

Екатерина Ненчева
българска поетеса
Родена	1 май 1885 г. Троян, Княжество България
Починала	9 февруари 1920 г. Пловдив, Царство България
Националност	България
Литература
Псевдоним	Велерина, Велерина Харизанова
Жанрове	стихотворение
Известни творби	„Снежинки“ (1909)
Семейство
Съпруг	Иван Харизанов
Деца	Милчо, Иванка

Биография

Екатерина Ненчева е родена в семейството на медицински фелдшер, участник в Априлското въстание (1876) и Руско-турската освободителна война (1877 – 1878), в освободителното движение в Македония, умрял при неизяснени обстоятелства в полицейския участък в Никопол през 1902 г. Съпругата му и трите им деца остават без средства. На годишнина от смъртта на бащата се самоубива 15-годишният брат на Екатерина. Тези трагични събития слагат тежък отпечатък върху душевността на бъдещата поетеса.

Приживе бащата е местен от град на град и заедно с него семейството живее в Севлиево, Тутракан, Балчик, Плевен, Ловеч, Луковит, с. Батошево, Русе, Никопол. Екатерина Ненчева завършва IV клас на Американския девически колеж в Ловеч и гимназия в София, записва се студентка по славянска филология.

През 1909 г. се омъжва за публициста-общественик Иван Харизанов (1885 – 1947) и заедно с двете им деца дипломата Милчо Харизанов и Иванка (омъжена за строителен инженер Любен Ковачев) следва съпруга си в градовете, където той е съдия и прокурор – Бяла, Търговище, Кюстендил, Нова Загора, Хасково, Пловдив, Враца.

Учителства в Кюстендил, Нова Загора, Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила. Във Враца се разболява и семейството се връща в Пловдив, където след година, изпълнена със страдания, Ненчева умира от туберкулоза.

Творчество

Пише стихове от 14-годишна възраст. Увлича се от поезията на М. Ю. Лермонтов, Хайнрих Хайне и особено от Джордж Байрон. Като студентка публикува в списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Общо дело“ и главно в списание „Мисъл“ (с псевдоним Велерина).

През 1909 г. издава първата си и единствена стихосбирка „Снежинки“. По време на тежкото си заболяване печата в списанията „Съвременна мисъл“ и „Листопад“. Някои от писаните тогава стихотворения са издадени посмъртно.

Творчеството на Екатерина Ненчева е първата в българската литературна история поетична манифестация на интимния вътрешен свят на жената. Основни мотиви в поезията ѝ са любовта и смъртта. Повечето от стихотворенията са пропити с тъжни настроения, израз на трагичната съдба и изострената чувствителност на авторката.

Псевдоними: Велерина, Велерина Харизанова.

Съчинения

• Снежинки, лирически песни, 1909
• Избрани стихотворения, редакция и предговор Веселин Ханчев, 1941
• Изповеди на една мадона в черно, стихове, писма, спомени, 1985
• Прокълнатият ангел – Екатерина Ненчева. Издателство „Срелец“, София 1995. ISBN 954-8152-12-6

Памет

На името на Екатерина Ненчева има улица в София, кв. „Витоша“ (Карта)..

Литература

• Русалиев, Владимир. Мадона в черно. Животът, любовта и трагичната смърт на първата българска поетеса Екатерина Ненчева. 2. доп. изд. София, Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, 1997, 119 с. ISBN 954-523-022-3
• Цанева, Милена. // Речник по нова българска литература (1978 – 1992). София, Хемус, 1994. ISBN 954-428-061-8

Външни препратки

• От и за Екатерина Ненчева в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
• Екатерина Ненчева в Литературен свят
• Екатерина Ненчева в Словото
• Албена Вачева, „Далеч съм аз от жизнения пир.... Екатерина Ненчева-Харизанова (1885 – 1920)“, електронно списание LiterNet, 23 януари 2011, № 1 (134)
• Яница Радева, „Снежинки“ на Екатерина Ненчева сред миниатюрите от „Сън за щастие“, Българският литературен модернизъм