Влахинска българска община
Влахинската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти, създадено в пиринското село Влахи, тогава в Османската империя, непосредствено след Кримската война (1853 – 1856).[1]
| Влахинска българска община | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 1856 г., Османска империя |
| Закрита | 1912 г., България |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Влахи |
| Езици | български |
История редактиране
Влахинската българска община е създадена по инициатива на търговско-занаятчийското съсловие във Влахи веднага след Кримската война. В 60-те години на XIX век в ръководството на общината влизат местни влиятелни фигури и селски първенци, сред дкоито са Георги Илиев, Стойко Харизанов, хаджи Стоянчо Руйчев, Андрей Хаджидимитров, хаджи Димитър Анастасов, Никола Атанасов, поп Стоян, Иван Ангелов, Лазар Костов, хаджи Михаил Попфилипов и други. Общината полага големи грижи за светското учебно дело във Влахинско.[1]
От 1856 до 1866 година в килийното училище при църквата „Свети Илия“ във Влахи, преподава Михаил Попфилипов, който превръща училището в новобългарско.[2] Така в 1866 година отваря в селото първото новобългарско училище в Мелнишко. Построена е нова училищна сграда със средства от общината. Влахинската община търси съдействие от Рилския манастир и от руския консул в Солун за уредбата на училището.[1] В 1867 година Влахинската българска община начело с поп Стойко Харизанов пише до руския консул Александър Лаговски в Солун молба за църковни книги, одежди и посуда, учебни пособия, глобус и географски карти:
| „ | Ные отдолоподписани-ты жители, отъ окружiе Мелничко, отъ село Влахы, смиреннiй раби, Вашего благородiя, като имаме голѣмо желанiе за просвѣщенiе-то на чада-та си, потрудихме се та си соградихме църквѫ и училище, които още не сме си доплатили; пакъ си немаме мещичко сирѣч нито една потреба, нито въ црьква-та, нито во училището и спорядъ сегашното состоѧнiе не ще можемъ скору да ги придобiемъ, защото сме натоварени съ тѧжки даноци, и земята нi е дива и безплодна, та неможемъ да ся прехранимъ и исплатимъ, камо ли да си купимъ нѣчто потрѣбно за оучилище и за црьквата.[3] | “ |
Освен във Влахи, общината подпомага учебното дело и в съседните села. По време на Кресненско-Разложкото въстание тя помага на щаба на въстанието, който се разполага във Влахи.[1] След въстанието селото е опустошено - от 300 къщи оцеляват 80 заедно с църквата и училището, което е единственото оцеляло от 15-те български училища в Мелнишко. В него учат деца от Кресна, Ощава, Горна Крушица, Кърпелево, Цапарево, Палат, Врабча, Свети Врач, Горни и Долни Орман и Горно и Долно Драглище. През август 1880 година серският силогос се опитва да изпрати във Влахи гръцки учител, но населението го отхвърля и се обръща към българското просветно министерство за учител, като едновременно моли и Екзархията да помогне за построяване на училище и наемане на учител, за да може да се противодейства на гръцката пропаганда.[4]
На 24 март 1882 година вестник „Курие д'Ориан“ пише, че в 11 селища, между които и Влахи, мелнишкият мютесариф е затворил училищата, а учителят и свещеник във Влахи поп Андон е затворен в Мелник.[5]
След като селото остава в България след Балканската война, дейностите на Влахинската българска община се поемат от новата общинска управа като орган на държавната власт.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 151.
- ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 263.
- ↑ Документи за Българското възраждане в от архива на Стефан Веркович, София, 1969, стр. 285.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 19.
- ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 264.