Отваря главното меню

Иван Спасов Харизанов е виден български политик от кръга „Звено“, адвокат, съдия, прокурор и журналист.

Иван Харизанов
български политик
Иван Харизанов, Антон Страшимиров, Христо Чернопеев, Петър Китанов, 1908 г.

Роден
1885 г.
Починал
1947 г. (62 г.)
Народен представител в:
XXII ОНС   

Съдържание

БиографияРедактиране

Той е първи братовчед на Яне Сандански. Баща му Спас Харизанов е преселник от село Влахи, Мелнишко. Брат е на Любомир Харизанов. След като следва в Русия, постъпва на работа като адвокат в Дупница. Той е виден възрожденец и български общественик, борец за църковна независимост. От 1906 година е член на Радикал-демократическата партия. Четник е на ВМОРО.[2]

След Младотурската революция в 1908 година Иван Харизанов подкрепя заедно със Сандански дейността на младотурците в Солун.[3] Спомага за укрепването на Народната федеративна партия (българска секция). По-късно е член на Демократическата партия.[4] Участва във войните за национално обединение като офицер.

Иван Харизанов е известен журналист и политически деец, във времето между двете световни войни. Имал е дейно влияние над културното развитие на любимия си племенник – писателя Димитър Димов. Влиза в Демократическия сговор, членува в Македонския научен институт, депутат е в 21 и 22 ОНС, а през 1928 година става активист на ПК „Звено“, с който участва в Деветнадесетомайския преврат. По-късно се включва в демократическата опозиция, а между 1943 – 1944 година е член на НК на ОФ, след Деветосептемврийския преврат от 1944 година е член на ръководството на Македонския научен институт, член на ИК на Народен съюз Звено, председател на Върховната стопанска камера, а също е български делегат на Парижката мирна конференция.[5] Участва на Второто заседание на АСНОМ като делегат на НК на ОФ.[6]

Женен е за поетесата Екатерина Ненчева, с която имат 2 деца (Милчо и Иванка). Роднина е и на българската художничка Калина Тасева.[7]

РодословиеРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 399.
  2. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 417.
  3. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 50 - 52.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 263.
  5. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, ИК „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 311.
  6. в. Нова Македония, 29 декември 1944, бр. 26, с. 2
  7. Калина Тасева: Националната идея е морал и начин на мислене