Стоян Карамихайлов
Стоян Димитров Карамихайлов, наречен Сминишки,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Стоян Карамихайлов | |
| български революционер | |
| Роден |
27 декември 1881 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Биография редактиране
Карамихайлов е роден на 27 декември 1881 година в сярското село Горно Броди[2], тогава в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция. В 1903 година е началник на отделение в четата на Борис Сарафов. Влиза във ВМОРО и в 1902 година е четник при Стефан Николов Калфата в Разлога. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година и е член на Воденското горско началство.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3 рота на 14 воденска дружина.[4]
След войните става член на Македонското студентско дружество „Вардар“.[5] Като делегат от Сярското благотворително братство участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[6]
Завършва техническо училище във Варна и става кондуктор – ръководител на обект с техническо образование. Занимава се с търговия с продукти от Беломорието. В 1929 година построява за себе си Къщата с кулата в Добруджанския квартал в София. На къщата си изгражда имитация на Бялата кула в Солун, в памет на загубената си мечта да има дюкян в Солун.[7][8]
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 89.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 208.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 73.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 338.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 28.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Янев, Божидар. „Къщата с кулата“ пази духа на отминали времена // Българско национално радио, 25 септември 2018 г. Посетен на 5 януари 2020 г.
- ↑ Сбогом, мои красавици! // Капитал, 24 юли 2015 г. Посетен на 5 януари 2020 г.