Стоян Карамихайлов

Стоян Димитров Карамихайлов, наречен Сминишки,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Стоян Карамихайлов
български революционер
Роден
Починал
неизв.
Къщата с кулата на Стоян Карамихайлов в Красно село с имитация на Бялата кула

БиографияРедактиране

Карамихайлов е роден на 27 декември 1881 година в серското село Горно Броди[2], тогава в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция. В 1903 година е началник на отделение в четата на Борис Сарафов. Влиза във ВМОРО и в 1902 година е четник при Стефан Николов Калфата в Разлога. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година и е член на Воденското горско началство.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3 рота на 14 воденска дружина.[4]

След войните става член на Македонското студентско дружество „Вардар“.[5]

Завършва техническо училище във Варна и става кондуктор - ръководител на обект с техническо образование. Занимава се с търговия с продукти от Беломорието. В 1929 година построява за себе си Къщата с кулата в Добруджанския квартал в София. На къщата си изгражда имитация на Бялата кула в Солун, в памет на загубената си мечта да има дюкян в Солун.[6][7]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.89
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 208.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 338.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 28.
  6. Янев, Божидар. „Къщата с кулата“ пази духа на отминали времена. // Българско национално радио, 25 септември 2018 г. Посетен на 5 януари 2020 г.
  7. Сбогом, мои красавици!. // Капитал, 24 юли 2015 г. Посетен на 5 януари 2020 г.