Стоян Малинов

български революционер

Стоян Рашков Малинов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1][2][3]

Стоян Малинов
български революционер
Роден
Починал
1959 г. (89 г.)

Биография редактиране

Роден е през 1869 година в Чиперник, махала на Небояни, село на Осогово, тогава в Османската империя, днес в община Кочани в Северна Македония. Баща му Рашко Малинов е деец на ВМОРО, затворен през 1897 година в Скопие, където е отровен.[3] Присъединява се към ВМОРО и е четник и куриер на чети на Гоце Делчев, Кръстьо Българията, Симеон Клинчарски, Тодор Александров. През 1906 година участва в сражение на чета на Христо Чернопеев в местността Стришко. През 1911 година като четник и куриер е ранен в местността Султан тепе и остава с осакатена лява ръка. През 1913 година е подгонен от сърби, които опожаряват къщата му. Продължава революционната си дейност като четник и куриер на Тодор Александров, Симеон Клинчарски, Евтим Полски. През 1924 година сърби отново опожаряват къщата му, но той продължава дейността си като деец на ВМРО.[1]

На 5 март 1943 година, като жител на Небояни, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]

Умира през 1959 година на около 90-годишна възраст.[2][5]

Бележки редактиране

  1. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 232 – 233.
  2. а б Стоян Рашков Малинов от с. Небояни, Кочанско, Вардарска Македония - "Молба за народна пенсия; Животописна бележка; Удостоверение от Илинденската организация", Кочани, 1943 година // Библиотека Струмски.
  3. а б Илинден 1903, Илинден 1944 и Семејството Рашков // therashkov.wordpress.com. 2016-02-21.
  4. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 232.
  5. Стојан Рашков Малинов, 1869-1959, комита, водич и курир за време на Илинденското востание во Кочанско - 50-ти години // Старо Кочани.