Страгово (на македонска литературна норма: Страгово) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

Страгово
Страгово
— село —
41.3236° с. ш. 22.1047° и. д.
Страгово
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаКавадарци
Географска областВитачево
Надм. височина571 m
Население22 души (2002)
Пощенски код1437
МПС кодVE
Страгово в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено югоизточно от общинския център Кавадарци. В селото има две църкви - селската „Свети Атанасий“ и гробищната „Свети Димитър“. „Свети Димитър“ е обикновена постройка, без стенописи в интериора, нито стари икони. „Свети Атанасий“ е трикорабна с голяма олтарна апсида. И двете са в много лошо състояние.[1][2]

В XIX век Страгово е село в Тиквешка кааза на Османската империя. През 60-те години на ХIХ век селото приема унията и става част от Българската униатска църква. Викторен Галабер, който посещава селото през септември 1866 година заедно с епископ Рафаил Попов описва селото по следния начин:

Страгова е бедно и нещастно село от тридесет християнски къщи, опостошено и разорено от двама турски бейове, Махмуд бей, чийто чифлик е в центъра на селото, и Исмаил ага, чийто чифлик е на час и половина път от селото; и двамата се разбират прекрасно за ограбването на селяните, присвоявайки си днес нивата на този, утре лозето на онзи; нещастните селяни нямат никакви други права освен давността на притежанието; бейовете лесно намират свидетели, че земите по-рано са принадлежали на техните семейства...

Ръководителят на лазаристката мисия в Битола, Жозеф Льопевек оказва съдействие на местните жители пред турските власти в борбата им срещу издевателствата на Махмуд бей и Исмаил ага.[3]

През март 1879 година жителите на селото пращат делегация в руското консулство в Солун, за да се оплачат от насилията на хаджи Исмаил ага.[4] В етнографската си карта от 1900 година Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) го посочва като българско село.[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стагово (Stagovo) има 520 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Страгово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Личности

редактиране
Родени в Страгово
  1. Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
  2. Св. Атанасиј с. Страгово // Културно и национално наследство на Кавадарци. Посетен на 21 май 2016.[неработеща препратка]
  3. Галабер. Викторен, Двадесет и две години сред българите. Дневник. том първи (1862-1866). Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. София, 1998 // Galabert, Victorin. Vingt-deux années parmi les bulgares. Journal. Tome premier (1862-1866). Editions de l’université «Sv. Kliment Okhridski». Sofia, 1998, с. 400-405, 408-409.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55