Страгово (на македонска литературна норма: Страгово) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

Страгово
Страгово
— село —
Поглед на Страгово 2.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.3236° с. ш. 22.1047° и. д.
Страгово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Витачево
Надм. височина 571 m
Население 22 души (2002)
Пощенски код 1437
МПС код VE
Страгово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено югоизточно от общинския център Кавадарци. В селото има две църкви - селската „Свети Атанасий“ и гробищната „Свети Димитър“. „Свети Димитър“ е обикновена постройка, без стенописи в интериора, нито стари икони. „Свети Атанасий“ е трикорабна с голяма олтарна апсида. И двете са в много лошо състояние.[1][2]

ИсторияРедактиране

В XIX век Страгово е село в Тиквешка кааза на Османската империя. През март 1879 година жителите на селото пращат делегация в руското консулство в Солун, за да се оплачат от насилията на хаджи Исмаил ага.[3] В етнографската си карта от 1900 година Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) го посочва като българско село.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стагово (Stagovo) има 520 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Страгово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

ЛичностиРедактиране

Родени в Страгово

БележкиРедактиране

  1. Ваташка парохија - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
  2. Св. Атанасиј с. Страгово. // Културно и национално наследство на Кавадарци. Посетен на 21 май 2016.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 104-105.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 881.
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55