Странджански дъб

вид растение

Странджанският дъб, наричан още лъжник (Quercus hartwissiana), е реликтен[2] дървесен вид от семейство Букови, съчетаващ външните белези на летен дъб и горун[3]. В морфологическо отношение, странджанският дъб показва близко сходство с Quercus roburoides Bér.[4] – палеотаксон, считан за общия прародител на съвременни видове като Q. robur, Q. petraea и Q. pubescens. Естественият ареал на Quercus hartwissiana е причерноморски[5]; в България се среща само в Странджа планина до 500 м н.в.[5]

Странджански дъб
Quercus hartwissiana 2.jpg
Природозащитен статут
Недостатъчно данни
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fagales Букоцветни
семейство: Fagaceae Букови
род: Quercus Дъб
вид: Quercus
hartwissiana
Странджански
дъб
Научно наименование
Уикивидове Quercus hartwissiana
Steven
Синоними[1]
Списък
    • Quercus ajudaghiensis Steven ex Petzh. & G.Kirchn.
    • Quercus armeniaca Kotschy
    • Quercus kassanogluanensis Kotschy
    • Quercus stranjensis Turrill
Странджански дъб в Общомедия

ОписаниеРедактиране

Представлява средно голямо до едро листопадно дърво с широка корона, достигащо височина 10[6] – 25 м[3] (рядко до 35 м[7]) и диаметър на ствола приблизително 1,6 м[8][9]. Кората е кафява до тъмносива[10], надлъжно набраздена. Младите клонки са тъмночервеникави или сиви, обикновено гладки. Листата са сравнително едри, 5 – 18 см на 4 – 11 см, лъскави отгоре и с власинки отдолу, с обратнояйцевидно-продълговата до овална форма, разположени на обособени дръжки с дължина 1,5 – 2 до 4 см[3]; ръбът им е правилно и плитко наделен (едро назъбен) на 5 – 12[4] дяла от всяка страна, страничните жилки вървят почти успоредно, достигайки самия ръб на петурата – особеното жилкуване се явява „примитивен“ белег[11], свързващ този вид с по-ранни етапи в еволюцията на белите дъбове в Европа.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Quercus hartwissiana Steven. // The Plant List. Посетен на 21 юли 2019. (на английски)
  2. Gorener, , V. et al. Strandzha oak. // The IUCN Red List. 2018. Посетен на 21 юли 2019. (на английски)
  3. а б в Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 149 – 150, Код: 05/9534671511/4805–314–88
  4. а б ((en)) Quercus hartwissiana. Oaks of the World. Посетен на 21 юли 2019 г.
  5. а б Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
  6. ((en)) T. G. Tutin et al. (Eds.), (1993), Flora Europa, Vol1: Psilotaceae to Platanaceae (2nd ed.), Cambridge University Press, p. 74, ISBN 0-521-41007-X
  7. Dündar, T.. Demirköy yöresi ıstranca meşelerinin (Quercus hartwissiana Stev.) mekanik özellikleri.. // İstanbul Üniversitesi Orman Fakültesi Dergisi 52 (2). 2002. с. 159 – 176. (на турски)
  8. ДПП „Странджа“ предлага да бъдат защитени вековни дървета от странджански дъб – лъжник/Quercus hartwissiana/. Природен парк „Странджа“. Посетен на 22 юли 2019 г.
  9. Странджански дъб лъжник (28). // Регистър на вековните дървета в България. ИАОС. Посетен на 22 юли 2019 г.. (на български)
  10. MOR:BRAHMS_65156. The Morton Arboretum. Посетен на 22 юли 2019 г.
  11. Quercus hartwissiana Stev.. // Trees and Shrubs Online. IDS. Посетен на 2019-07-22. (на английски)

ЛитератураРедактиране

  • Вакарелов, Илия, Генчева, Светла. Декоративна дендрология. България, МАТКОМ, 2005. с. 221.