Отваря главното меню

Студена (област Хасково)

(пренасочване от Студена (Област Хасково))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Студена.

Студена е село в Южна България. Намира се в община Свиленград, област Хасково.

Студена
Общи данни
Население 583 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 69,536 km²
Надм. височина 298 m
Пощ. код 6538
Тел. код 03778
МПС код Х
ЕКАТТЕ 70055
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Свиленград
Георги Манолов
(независим)
Кметство
   - кмет
Студена
Жельо Станков
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Студена е разположено в Южен Централен планински регион на България, в полупланински район в югоизточните склонове на Сакар планина в подножието на връх Дервишка могила (представлява петрографски предислоцирано остатъчно възвишение с височина 687 м.).

Землището на селото е близо 70х.дка. и е най-голямото в Сакарския край. Граничи със землищата на селата Радовец, Филипово на изток, Сладун, Михалич на юг, Равна гора, Дервишка могила на запад, Планиново и Устрем на север.

През селото протичат малките реки Чучурката (водеща началото си от подножието на Дервишка могила) и Габарската (водеща началото си от Сакар планина), смесващи се в северозападната част на селото и образуващи – Студенската река/Селската река/, която заедно с Талашманска река/минаваща през стопанси двор/ образуват река Фишера при сливането си, която от своя страна се влива в река Тунджа. Преобладава преходно-средиземноморски климат. Характеризира се с горещо лято и мека зима. Землището на селото е с еродирани слабооподзолени канелени горски почви. Отглеждат се: зърнени култури; тютюн; орехи; бадеми; лозя; сливи; слънчоглед; царевица; сусам; памук; овце; кози; говеда (крави, биволи, коне), свине и др.

В района на селото са изградени над 6 (шест) микроязовира от които три по-големи – Селски язовир/Мелницата/, Талашман, Юрта.

Селото отстои на 28 км от североизточно от общинския център Свиленград, на 38 км от гр. Тополовград и на 97 км източно от областния град Хасково. Разстояние по въздушен път до столицата София – 267.447 км.

Функционира Автобусна връзка с гр. Свиленград и гр. Ямбол.

Население : българско, достигало преди време 2000 човека, а през 2014 г. – малко над 500.

Население на Студена по години според НСИ:

Година Население
1934 1716
1946 1891
1956 1924
1965 1722
1975 1384
1985 1271
1992 1039
1993 995
1994 938
1995 909
1996 936
1997 926
1998 891
1999 857
2000 828
2001 827
2002 823
2003 811
2004 778
2005 747
2006 726
2007 699
2008 683
2009 648
2010 620
2011 545
2012 531
2013 514
2014 511

ИсторияРедактиране

Старото име на Студена до 1934 г. е било Соуджак (Суйджак). Идва от турски език (soğucak) и означава студено място.

През 1793 година в Соуджак в семейството на неграмотните, но заможни Рада и Жельо е роден Петко Желев, известен с монашеското си име Пантелеймон. Имал е брат Сидер (Шидер) и сестра Саломея. В тези смутни времена, когато в района върлува бандата на Кара-Фейзи, семейството се премества в град Одрин. Следващите години Пантелеймон посещава Света гора, Родосто, Димотика (в манастира Дада), Яфа, Йерусалим, Синайската планина (там е игумен на манастира „Св. Екатерина“), Псара, Атина, Филипопол (Пловдив), Цариград (в затвора). Създава няколко манастира и води религиозни спорове с различните духовни лица. Поради религиозните си пререкания често е хвърлян в затвора или прогонван от местата, които е посещавал. В руската дипломатическа кореспонденция е наречен „ересиарх“ т.е. основател или водач на ново религиозно движение. Старите хора говорят за него като го наричат дядо Ярънда и разказват, че той е бил нещо като пророк и лечител. Предават с почит, че той е казал: "Ще дойде време учените да управляват света. Голямо строителство ще бъде, хората няма да оставят камъните на мира, Студена град ще стане.“

През 1830 година по исторически сведения в Соуджак има 110 къщи на българи.

През 1862 година Пантелеймон създава девическия манастир с име „Свети Теодор Студит“. Намирал се е на мястото на бившата здравна служба. За игумен е назначен Стефан Никита. Мястото на манастира е закупено като за чифлика от мюсюлманина Изет бей е платена сумата от 19,000 пиастри.

През 1863 година на 23 декември Пантелеймон се среща с възрожденецът Рафаил Попов и два дни по-късно навръх Рождество Христово се присъедини към Българската уния т.е. става католик по източен обред или по известното – униат. Иван Еленков в своя труд „Католическата църква в България и общностните идентичности на принадлежащите към нея верни през XIX и първата половина на ХХ век“ посочва, че в село Соуджак католиците в били също малцинство като тези в околните села в стария католически център с. Мустраклий (Мустрак) и в с. Дервишка могила, но за разлика от другите села, в които се разгорели остри конфликти между местните католици и православните им съселяни, в село Соуджак между тях и православните имало мир и взаимопомощ.

През 1864 е пострена първата католическа църква. Към 2018 г. тя е полуразрушена.

През 1866 година Пантелеймон създава манастир в Мустраклий (Мустрак). За създаването му купува за сумата от 18,000 пиастри, чифлика „Мустракли“, принадлежащ на мюсюлманина Дертли бей

През 1867 година на 1 август е открито килийно училище към манастира в Соуджак

През 1867 година по време на великденските празници Пантелеймон заедно с неговите 300-та ученика и много селяни от Соуджак и Дервишка могила търгват от манастриа в Соуджак за манастира в Мустраклий.Стария вече Пантелеймон е качен на малко кротко конче, което често му предоставял местен селянин. По някое време животното се подплашило и побягналокъм гората. Намират Пантелеймон ранен в една яма. Отнасят го в Одрин в опит да го спасят.

През 1868 година на 25 февруари в Одрин умира Пантелеймон. Погребан е на 28 февруари. Погребението е услужено от униятския владика РАФАИЛ ПОПОВ, като католици и православни се обединяват в траурна церимония. Австрия, Италия, Белгия, Прусия, Испания и дори Османската империя поднасят съболезнования чрез консулите и официалните си лица. Тлеените му останки са погребани в двора на метоха в квартал СЕРЬОК-МЕГДАН. а по-късно с голямо честване на народа са били пренесени в Соуджак в черквата на монахините. В наши дни костите му се съхраняват в православната църквата „Св. Йоан Богослов" в селото.

Към 1873 година Соуджак е част от кааза Юскюдар. в пределите на Османската империя.

През 1874 година на 24 септември селото отново е посетено от Рафаил Попов заедно с Н. П. г. Нила и архимандрит Иван Ваклидов. На 1 октомври те заминават за Одрин.

През 1875 година на 11 септември Рафаил Попов отново посещава Студена, който на 21 септември служи тържествено и ръкополага дякон Гавраил за свещеник. Подстригва и 13 калугерици в манастира и на 23 септември заминава за Одрин.

През 1878 година на 3 март е подписан Санстефанския мирен договор, с който селото влиза в пределите на възстановената българска държава. След няколко месеца на 13 юли 1878 година се подписва Берлинския договор, в който Студена е определена като част от Източна Румелия – обособена провинция, под пряката политическа и военна власт на султана, но имаща административна автономия и ръководена от генерал-губернатор християнин. В член 14 от същия договор Соуджак (Студена) е отбелязана като село оставащо в пределите на Източна Румелия, до което трябва да премине самата граница. Към този момент по исторически данни в селото има 150 къщи на българи.

През 1892 година игуменът на манастира в Соуджак архимандрит Стефан Никита влиза в конфликт с униатския епископ в Одрин Михаил Петков и това води до отнемане на правата му. Стефан Никита се обръща последователно към Вселенската патриаршия в Цариград и Сливенската митрополия с молба да присъедини манастира към тези вероизповедения. Указва се обаче, че документите за собственост на манастира са на името на Мари Еманюел Огюстен, настоятелка на сестрите облатки на Успение Богородично в Одрин. Поради архиепископ Роберт Менини изпраща на 2 юли 1892 година изложение на обстоятелствата около историята и собствеността на манастира и настоява за неговото връщане на униатите. Слезд три година през 1895 година Мари Огюстен отново предявява иск и представя документи, които доказват собствеността и върху манастирските имоти. В резултат на тези борби за собственост нито едно вероизповедание не поема поддръжката на манастриските сгради и те постепенно западат, Разменената кореспонденция се пази в държавния архив в Сливен.

През 1898 година на 5 май доскорошният игумен на манастира в Соуджак архимандрит Стефан Никита става игумен на Устремския манастир „Св. Троица“. Той остава там до 1 декември 1906 година.

През 1902 година за първи католически свещеник след освобождението е назначен Никола Димитров. Той е роден в Сожуджак през 1874 година, а на 21 май 1899 година в Рим приема свещенически сан от Лвовския архиепископ Йосиф Сембратович. През 1900 година се завръща в България и първоначално е назначен за помощник на М.Миров в Топузларе. Сградите на черквата и енорийският дом са били построени в бащиния му двор.

По време на Илинденско – Преображенското въстание 1903 г. в селото е имало оръжеен склад на четниците с отговорник Димитър Варимезов. Куриер е бил студенецът Добри Милев, а съратник в Одрин е Вакла Георгиева Бисерова , за която в някой източници се твърди, че е от Соуджак, а в други от Дервишка могила.

През 1909 година на 16 август 30 – 40 монахини от манастира в Соуджак се преместват в устремския манастир „Св.Троица“, където за игуменка е избрана Евпраксия и той става девически. Това е може би края на активността на студенския манастир.

През 1912 година по исторически сведения в Соуджак има 250 къщи на българи.

По време на Балканските войни 1912 – 1913 година селото дава много свидни жертви[1]:

Име Презиме Фамилия Чин Набор Дата на смъртта Място на гроба
Ангел Тодорв Маврем ред. 1901 11.04.1912 с. Софас
Андон Панайотов Вълев ред. 1900 27.11.1912 гр. Лозенград
Андон Тюйлиев ред. 1898 2 януари 1913 с. Караджа кьой
Атанас Върбанов Димитров ефр. 1904 03.04.1913 гр. Чорлу
Велик Георгиев Кондов ред. 1900 20.11.1912 с. Софас
Господин Димитров Юрганджиев ред. 1912 15.07.1913 с. Соуджак
Господин Желязков ред. 01.06.1913 гр. Серес
Димитър Иванов Драганов ред. 18.11.1912 гр. Лозенград
Димитър Иванов Юрганджиев ред. 1898 2 април 1913 гр. Чорлу
Димо Великов Армутлиев ред. 1906 20.11.1912 с. Софас
Добри Юрганджиев Иванов фелдф. 1899 17.07.1913 м. Предела
Желю Костадинов Стратиев ред. 1891 06.07.1913 гр. Гюмюрджина
Желю Събев Будаков ред. 1898 20.11.1612 с. Софас
Желю Събев Желев кан. 21.06.1913 Арджански висоти
Иван Анастасов Арабаджиев ред. 1910 13.03.1913 гр. Одрин
Иван Тодоров Трайков ред. 1906 28.11.1912 с. Калфакьой
Марин Иванов Тюйлиев ред. 1899 20 януари 1913 гр. Лозенград
Никола Атанасов Арабаджиев ред. 1908 13.03.1913 гр. Одрин
Никола Георгиев Арнаудов ред. 1897 30.12.1912
Петко Димитров Гюлев ред. 1908 05.11.1912 с. Калфа кьой
Петко Димитров Колев ред. 1908 05.11.1912 с. Калфа кьой
Петко Колев Джунджулов ред. 1898 13.11.1912 гр. Странджа
Петър Великов Козев ред. 1900 20.11.1912 с. Софас
Петър Мишев Добрев ред. 1893 1912 г. с. Соуджак
Петър Николов Йоргакев ред. 1901 12.03.1913 гр. Нова Загора
Продан Андонов Божилов ред. 01.11.1912 с. Калфа кьой
Стоян Колев Говедаров кан. 1906 09.11.1912 с. Тарфа
Тоню Великов Ангелов ред. 1901 08.11.1912 г. Синекли
Христо Иванов Владов ред. 1908 12.03.1913 ф. Сапунджилар
Юрдан Андонов Божилов ред. 01.11.1912 Чаталджа
Янаки Желев Петров кан. 13.11.1912 с. Калфа кьой

Забележка: Наборът е годината на влизане в казармата

През 1913 година на 11 юли турските войски опожаряват Срем, Вакъф (Устрем) и Соуджак, а през следващите дни българската войска с подкрепата на доброволци от местното население и от бежанците, успява да изтласка турските сили към Одрин.

След балканските войни в селото са се заселили няколко семейства бежанци от Одринска Тракия-сегашните им наследници са от Дерменджиевия, Кръстевия и Карталаковия род.

По време на Първата световна война 1914 – 1918 година хора от селото участват в бойните действия и са отличени за своята храброст[1]:

Име Чин Награден с Мотиви
Ангел Димов Сарафов редник Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. за показана храброст и военни заслуги в боевете през 1916 г.
Андон Н. Добрев канонир Военен орден „За храброст“, IV ст. за отличия и заслуги във войната със сърбите през 1915 г.
Андр. Петров Говедаров ефрейтор Военен орден „За храброст“, ІІ ст. за героични прояви във войната
Ат. Петров Миндев младши подофицер Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. за показана храброст в боевете срещу сърбите през 1915 г.
Велико Тодоров Чаушев редник Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. за показана храброст в боевете срещу сърбите през 1915 г.
Велико Хр. Юрганджиев редник Войнишки кръст „За храброст“, IV ст.  за проявена храброст в боевете през 1916 – 1917 г.
Георги Хр. Хайгъров младши подофицер Военен орден „За храброст“, IV ст. за отличия и заслуги във войната със сърбите през 1915 г.
Георги Янев Добрев младши подофицер Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. за показана храброст и военни заслуги в боевете през 1916 г.
Д. Тодоров Димитров редник Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. за показана храброст в боевете срещу сърбите през 1915 г.
Димитър Динев Софронов редник Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. за показана храброст в боевете срещу сърбите през 1915 г.
Димитър Тодоров Мавров младши подофицер Военен орден „За храброст“, IV ст. за отличия и заслуги във войната със сърбите през 1915 г.
Ж. Стратев Константинов ефрейтор Военен орден „За храброст“, ІІ ст. за героични прояви във войната
Желю Анастасов Христов младши подофицер Военен орден „За храброст“, IV ст. за отличия и заслуги във войната със сърбите през 1915 г.
Никола Т. Маврев канонир Военен орден „За храброст“, IV ст. за отличия и заслуги във войната със сърбите през 1915 г.
Петър Великов Ангелов офицерски кандидат Военен орден „За храброст“, ІІ ст. за героични прояви във войната
Петър Янакиев Данаилов редник Военен орден „За храброст“, IV ст. за отличия и заслуги във войната със сърбите през 1915 г.
Тодор Георгиев Кесаров ефрейтор Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. за показана храброст в боевете срещу сърбите през 1915 г.
Тодор Димитр. Баждаров редник Бронзов медал „За заслуга“, без корона  за показана храброст и военни заслуги в боевете през 1916 г.
Хр. Тодоров Мавров редник Войнишки кръст „За храброст“, IV ст.  за бойни отличия през войната
Христо Иванов Гочев редник Военен орден „За храброст“, IV ст. за отличия и заслуги във войната със сърбите през 1915 г.

Жертвите от Студена през Първата световна война са:

Име Чин Част Дата на смърт Място на смърт
Димитър Гинев Димитров редник 29-и пехотен полк, 13-та рота 13 октомври 1915 г. Китица
Димитър Тодоров Маврев старши подофицер 29-и пехотен полк, 15-а рота 26 септември 1916 г. връх Баховски рид
Димо Георгиев Армутлиев редник 4-ти маршеви полк, 9-а рота 10 април 1917 г. с. Каталой, 5/1-ва полска болница
Димо Русев Койнов редник 29-и пехотен полк, 13-та рота 27 август 1916 г. връх Баховски рид
Кольо Шидеров Петров редник 29-и пехотен полк, 13-та рота 27 юни 1916 г. 6/3-та полска болница, Прилеп
Марин Костадинов Шопов редник 29-и пехотен полк, 13-та рота 14 септември 1916 г. Баховски рид
Михал Димитров Ганев редник 86-и пехотен полк/ телефонната команда 21 декември 1917 г. 1/10-та полска болница, с. Ангиста/ с. Мущиян
Петър Георгев Маджуров редник 29-и пехотен полк, 13-та рота 16 октомври 1916 г. връх Петерник
Петър Тодоров Търпанов редник 29-и пехотен полк, 13-та рота 8 януари 1917 г. 5/3-та полска болница
Сирмо Георгиев Сирмов редник 29-и пехотен полк, 13-та рота 28 август 1916 г. превързочен пункт на 4-та дружина
Тодор Керанов Пеев редник 4-ти маршеви полк, 2-ра рота 24 септември 1916 г. с. Кашикчи

През 1925 година селото е посетено от изпратения от папа Пий ХI монсеньор Анджело Джузепе Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII, известен като българския папа) при неговата обиколка в региона от 11 май до 25 юни.

През 1928 година е основано читалището „Кирил и Методий“.

През 1929 година на 29 май представители на Соуджак присътват в Ямбол на Конференция на католиците от източен обред. На конференцията присъстват апостолическият визитатор архиепископ Анджело Джузепе Ронкали и епископ Кирил Куртев.

През 1931 г. е основана организация на РП.

През 1933 година е построен православната църква „Св. Йоан Богослов“.

През 1934 година селото е преименувано от Соуджак на Студена.

По време на Втората световна война 1939 – 1945 година в селото има щаб на резервни сили от българската армия, а по бойните полета са дадени три свидни жертви[1]:

Име Презиме Фамилия Чин Набор Дата на смъртта Място на гроба
Димитър Петров Димитров подофицер 1918 30.03.1945 с. Сента, Унгария
Никола Димов Дичев ефрейтор 1919 04.11.1944 бззследно изчезнал
Тодор Великов Кесаров редник 1917 16.03.1945 с. Хомотсентдьорд, Унгария

Забележка: Наборът е годината на влизане в казармата.

През 1980 година на 90 години в католическия манастир в с.Покрован Ивайловградско умира последния студенски католически свещеник – отец Стефан със светското име Димитър Гочев от с.Студена. Там е и погребан. 

През 1988 година за свещеник на православните християни е назначен Христо Величков Перчемлиев.

В селото в близкото минало имаше цехове: за елементи на хидравлични помпи; шивашки; за дограма; за детска конфекция (за трудоустроени) и др.

Преди години в селото функционираха: основно училище (килийно училище в селото е открито през 1867 г., а през 1882 г. е построена училищна сграда в черковния двор); здравен участък; детска градина; мандра; мелница, бензиностанция; баня, фурна за хляб и др.

В района на селото беше изграден и функционираха казармен район и стрелбище на Картечно-артилерийски батальон.

По постановлението Странджа – Сакар в селото бяха изградени: три триетажни жилищни блока; десетки сглобяеми къщи с обособени дворове (за настаняване на преселници); спортен комплекс.

Ловно – рибарската дружина на селото разполага с обособен функционален клуб. В ловното ѝ поле се подвизават: диви прасета; благороден елен; кошути; сърни; зайци; яребици; пъдпъдъци, гургулици и др.

Селото разполага с обособен съвременен център с обновен централен площад, питейна и поливна вода във всяка къща, изградена е канализация в основната част на селото.

В центъра на селото недалеч от кметството е изграден паметник на войника в чест на загиналите от селото във войните.

В селото функционират магазини, ресторант и кафенета.

През 2008 година на 29 юли със заповед № РД-14-398 е закрито ОУ „Христо Ботев“ – село Студена.

През последните 10 години/считано от 2007 г.насам/ в селото се изкупиха около десетина къщи от англичани, като 2 – 3 семейства са постоянно пребиваващи.

РелигииРедактиране

Основното вероизповедание е източноправославното.

Има православна църква „Св.Йоан Богослов“/1933 г./, която функционира и днес с местен свещеник – свещеноиконом Христо Величков Перчемлиев.

Има и католическа църква, която е запазена и до днес, без да функционира.

Редовни събитияРедактиране

Най-големият празник е традиционният „Илинденски“ панаир. Провежда се в най-близкия до 1 август неделен ден. Това е времето, в което от всички краища на страната се събират родените в Студена. Студенският панаир е един от най-големите в района известен в близкото минало с народни борби, песни и танци, и на него се стича много народ от близките градове и села.

Над селото в местността „Аязмото“ е изграден параклис „Живоприемни източник“, на който в първия петък след Великден се прави курбан за здраве и се раздава на хората които са там.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • В района на селото има следи от Тракийско селище: долмени и останки от тракоримско селище (разкрити са бронзова статуйка на Дионис, глава на мъж от глина и др. предмети);
  • Южно от вис. „Куза“ над Карабашка река се е намират основите на древен манастир (предстои уточняване на историята на същия);
  • На юг от землището на селото минава изградената българската отбранителна полоса по българо – турската граница (започваща от с. Капитан – Андреево и свършваща на Черно море) с изграден противотанков ров и система от дълговременни огневи точки (ДОТ – т.н.бункери) свързани помежду си с траншейна система и система от укрития за автомобили и бойни машини. В голяма част от ДОТ-ки бяха монтирани куполите на немски и руски танкове и самоходни артилерийски установки. В землището на селото също така са изградени множество ДОТ (бункери) на всички достъпни за настъпление доминиращи височини и направления;
  • Тракийска крепост изградена на връх Дервишка могила-малко уединено възвишение в югоизточната част на Сакар планина, изградено от гнайси и амфиболити, покрито с ниски широколистни гори, а в югоизточната част в подножието със средно – високи иглолистни гори. Възвишението е доминираща височина с ярко изразена доминация над прилежащата местност до границата с Турция (при ясно време се наблюдава гр. Одрин). Поради това е използвано като стратегически команден пункт и има издълбана в скалите пещера (галерия за отдих) и изградена надеждна отбранителна система от взаимно свързани ДОТ-ки (бункери). До скоро на могилата имаше действащо подразделение за радио разузнаване и РЕБ. На върха на възвишението е изградена антена (телевизионна кула) на БНТ за ретранслация на сигнал и антенно поле на мобилен оператор;
  • Скална църква при с. Михалич – на около 5 – 6 км от с. Студена. Църквата е паметник на културата от национално значение. Тя е единствената в България с уникална триконхална форма. издълбана е във варовиков масив в местността Айландо на 1.5 км от Михалич. Коридор с изсечени в скалата стъпала отвеждат поклонниците надолу в хаоса. Входът е широк 4 и висок 5 мера. Непосредствено зад него, в скалата са оформени три плитки полуцелиндрични ниши. С тях древните майстори са искали да наподобят прозорци над входовете на градените църкви. Два подобни, но по-малки ниши има и върху стените на коридора. Три конхи оформят пространството с формата на кръст. В дъното на източната обсада е изграден подиум – олтар от каменни плочи. В ъглите между централната и страничните конхи строителите са оформили полуколони по една триъгълна ниша. те имитират полуколони или паластри, носещи купола. По стените са изсечени кръстове с уникална архитектура и внушителни размери. Скалната църква е един от най-интересните християнски паметници по българските земи;
  • Скална църква и крепостта Букелон край с. Маточина (отстоящи на около 8 – 10 км югоизточно от с. Студена). На 2 (два) км от с. Маточина се намира добре запазена скална църква от X в. Северно от селото се намира крепостта Букелон (III в.). Тя огражда платото с три реда от които личат само основите. Добре е запазена построената през III в.Кула, която представлява издължена постройка от два високи етажа, лежащи върху мощни сводове. Тези етажи са разделени с дървен гредоред по на още два етажа. В източния край на сградата е запазен малък затвор. На 14 април 1205 г. наблизо се е състояло епичното сражение от времето на Втората Българска държава, в което българските войски на Цар Калоян разгромяват кръстоносците на Латинската империя и пленяват императора Бълдуин Фландерски;
  • Манастир „Св. Троица“ с действащ женски метох. Намира се в близост до с. Устрем на около 15 km североизточно от Студена). Предполага се, че е основан по време на Второто българско царство. През годините на османско владичество е ставал убежище на редица легендарни хайдути като: като Ангел войвода; Индже войвода; Кара Кольо и др. Манастирът няколко пъти е бил опожаряван от поробителя, но вярващите винаги са го възстановявали и съхранявали, като център на православието в региона. Над манастира има няколко пещери, най – известната е Караколевата дупка (с няколко по-малки дупки – отвори в нея) – според народните предания в нея се е криел прочутия хайдутин. В манастира се съхраняват костите на зверски избитите от турците в манастира българи.

ДругиРедактиране

Основни фамилии и родове: Кочмарови, Сотирови, Михалеви /Михальолови/, Дерменджиеви, Юрганджиеви, Тишелови, Пачови, Минкови /Минколови/, Сирмови, Рибови, Ангелчолови /Кацарови/, Чапкънови, Гандурови, Пархови, Джигови, Гочеви /Гочолови/, Данаилови, Керанови /Пееви/, Чончеви, Романикови, Кянкови, Пенови /Пеналови/, Къналиеви, Софронови, Айгърови и др.

ИзточнициРедактиране