Дервишка могила

Дервишка могила е село в Южна България. То се намира в община Свиленград, област Хасково.

Дервишка могила
България
41.9227° с. ш. 26.356° и. д.
Дервишка могила
Област Хасково
41.9227° с. ш. 26.356° и. д.
Дервишка могила
Общи данни
Население20 души[1] (15 септември 2022 г.)
0,5 души/km²
Землище40,257 km²
Надм. височина516 m
Пощ. код6539
Тел. код03778
МПС кодХ
ЕКАТТЕ20674
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Свиленград
Анастас Карчев
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Дервишка могила се намира на юг от Сакар планина до три големи могили. На най-високата могила е имало манастир, откъдето се предполага, че е дошло и самото име (дервиш – калугер). През 2015 г. там живеят 17 души.

ИсторияРедактиране

Дервиш Могила винаги е била военна сратегическа точка. През 796 г. българският хан Кардам, обиден от византийския император Константин VI, нахлува с войските си по долината на р. Тунджа и достига до планината Обраслия Авролева (Сакар планина), където се разполага на лагер в гората и зачаква противника си, а Константин VI се промъква до Гория Авролева (Дервишка Могила), където войските стояли 17 дни.

Тогава сключват договор за ненападение между България и Византия. Мястото, където се разполагат войските в Сакар планина, се казва Стана. В 813 г. по същите места минава и хан Крум, който завладява днешен Одрин. През 1205 г. минава и цар Калоян, който разбива армията на рицарите кръстоносци.

Селото е заселено още преди падането на България под османска власт. Населението е дошло откъм Габрово и Панагюрище като овчари на предполагаемия манастир. С течение на времето те се заселели на северозапад от могилите и образували днешното село. Главният им поминък е бил скотовъдство. След разрушаване на манастира те са иззидали черква от пръти и я покрили с лозови пръчки. През 1846 г. селяните са изградили храм от камъни, покрит с керемиди.

С падането на България под османска власт могилата от Авролева става Дервиш Тепе. Тогава построяват манастира, който се намира на днешната могила. След Руско-турската война от 1878 г. България е освободена, но селото остава под османска власт. Не се сбъдва мечтата да остане в България и към 80-те години на 19 век няколко семейства се изселват в село Везенково, община Сунгурларе. Единственото килийно училище се разкрива към 1890 г. само за първо отделение. В 1891 е дошъл като учител Кръстю Желязков. Новото училище е построено през 1950 г.

При нашествие на османски войски на 7 юни 1913 г. (стар стил) църквата Св. Йоан Богослов в селото е ограбена, опожарена и разрушена до основи. През 1921 г. държавата отпуска 58 000 лв. и от доброволни помощи църквата струва 150 000 лв., пише в църковния регистър свещеник Стоян Христов Нешев. През 1924 г. църквата е осветена от старозагорския митрополит Павел. Като пръв свещеник в нея служи Стою Д. Колачев.

При установяването на границите между Българското княжество и Турция през 1879 г. една част от землището на Дервиш Могила остава в Турция и създава проблеми при обработване на земята. Една част от населението около 40 семейства преминават границата и построяват малки къщи от пръст и глина. Предлагат селото да носи името на Хан Крум (Крумово) днешно село Планиново [2].

В Илинденско-Преображенското въстание дервишени вземат активно участие. На 19 юли 1903 г. е убит кмета на селото Тодор Налбантов край Станева Чешма, а по късно през 1913 г. е убит от османските башибозуци синът му Ганьо едва 16-годишен. На това място през 1927 г. е издигнат паметник. През 1912 – 1913 г. по време на Балканската война османските башибозуци отново идват и разграбват селото. Много семейства се изселват около околните села като Лисово, Планиново, Мрамор. Връщат се 1918 – 1920 г., след като границата се премества на днешното място.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дервишка могила са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

През годините селото се развива земеделие и скотовъдство. На 14 декември 1923 гг. е основана кредитна Кооперация Сакар даване на заеми. В началото на 1950 г. започва изселване на населението в град Свиленград, с. Черганово, с. Овощник, Казанлъшка околия и другаде.

НаселениеРедактиране

Година 1895 1926 1934 1946 1956 1965 1972 1980 2000 2012
Население 821 1038 1179 1191 921 415 274 136 41 22

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Утвърдено с указ № 161 от 30.03.1889 г. който е обнародван в Държавен вестник брой 40 същата година.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.

Външни препраткиРедактиране