Субективна теория за стойността

Субективната теория за стойността или теория за субективната стойност е икономическа теория за стойността, която застъпва идеята, че за да притежава стойност, един предмет трябва да бъде полезен и оскъден, с размер на стойността, зависещ от способността на предмета да задоволява потребностите на всеки отделен индивид. В този случай „стойността“ е разграничена от обменната стойност и цената. Теорията приема, че един предмет може да бъде от по-голяма полза за един, от колкото за друг, или без полза за един и от полза за друг [1]. Теорията контрастира с Вътрешноприсъщата теория за стойността, която застъпва идеята, че съществува обективно коректна стойност на предмета, която може да бъде определена без оглед на индивидуалната преценка за стойността, както и чрез определяне количеството труд, положен в процеса на производство на предмета (виж Трудова теория за стойността).

Теорията е защитавана от Демокрит, схоластиците от Саламанската школа и френските класици (Тюрго, Сей и Кондияк). Докато вътрешноприсъщата теория за стойността преобладава при английските класици като Адам Смит и Дейвид Рикардо, субективната такава се превръща благодарение на Уилям Джевънс в съставна част на неокласическата школа. Тя е също един от фундаментите на Австрийската икономическа школа.

ОбобщениеРедактиране

Теорията застъпва идеята, че предметите стават ценни в икономически смисъл (имат обменна стойност и цена) при две условия:

  1. Те са способни да задоволят човешки потребности и поради това са желани;
  2. Няма достатъчно или има точно необходимото количество от тях за задоволяване на търсенето. Всяко благо в неограничени запаси няма стойност. С други думи: благата, които са в недостатъчно количество за задоволяване на търсенето, имат цена, а тези, които съществуват в излишък (или не задоволяват ничии потребности), са безплатни. Субективната теория за стойността е била създадена, за да развие икономиката на маргиналистите.

Субективната теория за стойността контрастира с вътрешноприсъщата такава, която застъпва теорията, че икономическата стойност на предметите зависи от това колко труд е вложен в производството им. Дейвид Рикардо дава пример:

„ Стойността на една стока или количеството, от която и да е друга стока, за което тази стока би била сменена, зависи от относителното количество труд, което е необходимо за тяхното производство, а не от по-голямата или по-малката компенсация, която се заплаща за този труд“ [2]

В условията на свободния пазар, от теорията може да се извадят няколко важни заключения. Тя контрастира с нормативната версия на трудовата теория за стойността, според която обменната стойност на едно благо трябва да бъде пропорционална на труда, който е отишъл за производството му. Субективната теория за стойността е отрицание на вътрешноприсъщата. Това води до заключението, че стоките и услугите нямат собствена цена, различна от тази, за която се разменя на свободния пазар. Докато трудовата теория е била използвана, за да се осъди печалбата като експлоатация, субективната опровергава тази присъда: купувач на свободния пазар, който предлага да заплати цена, по ниска от тази, която съответства на количеството положен труд в производството на самото благото, дава информация на продавача за стойността, която благото може да произведе за купувача. (Цената не е мерило за обективната стойност; тя е просто способ за комуникация между купувача и продавача.) Офертата един вид изразява мнението на купувача, което продавачът е свободен да отхвърли.

Нещо повече, субективната теория за стойността подкрепя разбирането, че доброволният обмен облагодетелства и двете страни. Човек купува даден предмет, защото го цени повече от това, което предлага в замяна; в противен случай той не би направил размяната и би задържал предмета, който цени повече. По същия начин продавачът се съгласява с размяната само ако цени благото по-малко от цената, която получава срещу него. Затова на свободния пазар и двете страни влизат в търговски взаимоотношения с убеждението, че ще получат по-голяма стойност от тази, която са обменили с другата страна.

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Subjective theory of value“ и страницата „Conception subjective de la valeur“ в Уикипедия на английски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ((en)) Карл Менгер, Principles of economics (p.132)
  2. Дейвид Рикардо, „За принципите на политическата икономия и данъчното облагане“, Глава I, 7 стр.

Външни препраткиРедактиране