Сушица (община Гостивар)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.
Сушица (на македонска литературна норма: Сушица; на албански: Sushica) е село в Северна Македония в община Гостивар.
| Сушица Сушица | |
| — село — | |
 Главната селска църква „Свети Никола“ | |
  Сушица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 715 m |
| Население | 8 души (2002) |
| Пощенски код | 1230 |
| МПС код | GV |
География редактиране
Селото е разположено на 5 южно от град Гостивар в областта Горни Полог.
История редактиране
В началото на XIX век Сушица е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Сушица. — Близо подъ селото има развалини отъ стара църква.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сушица има 140 жители българи християни.[2]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сушица има 216 българи екзархисти.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 4 от 32 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
През 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Сушица е село в Долнобанишка община в Горноположкия срез и има 31 къщи със 197 жители българи.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[7]
Галерия редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 66.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007