Отваря главното меню
Цикълът „Сън за щастие“, публикуван през 1945 г.

„Сън за щастие“ е цикъл от 93 лирически миниатюри от Пенчо Славейков, излизащи първоначално в списание „Мисъл“. За пръв път са издадени като сборник през 1906 г. Това е втората стихосбирка на Славейков.

Основните теми в цикъла са съзерцанието, настроението и търсенето на щастие. Чест е мотивът, че покоят и равновесието са постижими единствено в смъртта.

Славейков набляга на личното усещане, което околния свят оставя в него, на любовта, мечтите и стремленията му. Тази поетична сбирка е особено лична и интимна. В стихотворенията се забелязва една особена меланхолия, която авторът влага от душата и сърцето си. Няма тъга или мъка, само меланхолия и спокойствие. Дали пише за смъртта или за трагичността на живота, или за любовта, авторът не е влага тъга или мъка, а само една типично Славейкова меланхолия и спокойствие. За него е характерна една „сладка скръб“, както самият Славейков се изразява в „Островът на блажените“ („О, сладка скръб, едничка моя радост“). Пейо Яворов, не случайно, изказва мнението си, че Славейков е „магесник“ творящ светлина сред мрака на нощта. Дори и в най-жизнерадостните си творби, Пенчо Славейков не позволява емоцията да надделее в неговото творчество, той запазва характерната за него меланхолия и спокойствие, всичко посреща с чисто сърце и спокойно лице. Това се дължи основно на самото светоусещане и философията на поета. Славейков, като виден индивидуалист, изтъква нуждата от разглеждане на природата, любовта и като цяло всичко, което засяга личността, като точно индивидуално, лично явление, неповторимо и строго лично.

СъдържаниеРедактиране

  • Ни лъх не дъхва над полени...
  • Извардила Марта, дойде пролетта...
  • Престана поройния дъжд...
  • Нощ преваля; зад гори...
  • Плакала е горчиво нощта...
  • Отсреща, дето стръмно се извива...
  • Летен ден едвам се влачи...
  • Месеца самотно грей...
  • Капчици дъждовни...
  • Тихо вее вечерна прохлада...
  • Безумний вихър на живота...
  • Вият се облаци черни...
  • О, има тих вълшебен край...
  • Вихър сви и тъмен рой...
  • Над безкрайните полета...
  • Вей долняка и отвява...
  • На листовцете на моминската сълза...
  • До пътните врата го тя изпрати...
  • Во стаичката пръска аромат...
  • Зла ни стигна орисия...
  • На гроба ми изникна щат цветя...
  • Вървиме ний самотни на светът...
  • През мрака сянка надалеч...
  • Мятат се, пляскат, реват...
  • Тъмна нощ е. Стръвно вихъра ехти...
  • Отрупани от нощний сняг нечакан...
  • Как вълна преко вълна...
  • Музиката вече си отсвири...
  • Сенчеста градина. В глъбината...
  • В полунощи дим, извит...
  • Майския месечко грей презполвен...
  • Криволи покрай гората...
  • Спи езерото; белостволи буки...
  • Над мойто чело лавъра не вий...
  • Сърцето ми е чуждо за света...
  • Погребан, и в гроба все пак е...
  • В небеса яснее летний ден...
  • Грижи, скърби и неволи...
  • Над вършини и долини...
  • Ясний месечко се смей...
  • Обляно с блясък, в далнини...
  • Тичане и врява...
  • Алеята е пуста. Дъжд ръми...
  • На букът ръбестия ствол...
  • Сухи, желти листица...
  • Безмълвна нощ е обивила...
  • Тука гроб продънен во земята...
  • Чуй! Дивий рев на вълк нощта пробуди...
  • В живота като вихър мина...
  • Запустяла воденица. – Суха...
  • Мразна зимна вечер. Върла хала вие...
  • Мойте пролетни надежди...
  • По цели дни мъгла лежи, не се раздига...
  • Листата капят, че нощес ги...
  • Преди минута буен вихър...
  • Спря се орача пред нивата злата...
  • Пътя, по който възпирах...
  • Разтая и последний сняг...
  • В път застигна ме, и с мен...
  • Кал е където обърнете глед...
  • Морна лятна нощ; кръз блян...
  • Пустинята на скръбний ми живот...
  • Роят се подранили...
  • Богоугодник сред гората...
  • И пак се върна есента...
  • И на яве и на сън...
  • Дълбоко в твоя поглед се отсеня...
  • Насреща ми седеше мълком ти...
  • Под голий храст ревнива теменужка...
  • Бог знае как и откъде познало...
  • На пладне срещнахме се ний...
  • Желанията смятах суета...
  • От нея бягай, смърт за теб е тя...
  • Едничка дума... тя я не продума...
  • „Обичай я“ – когато чу това...
  • Призори вихра нощешен...
  • Сред гората, отстрана край пътя...
  • Усойно, миловидно цвете...
  • Живота и смъртта в борба...
  • Ревнив синчец, горкинко цвете...
  • Докле е младост, златно слънце грей...
  • Зад горите тъмни ясен ден се кани...
  • Мързеливо под марнята лятна...
  • Безсънно цяла нощ пробдях...
  • Вечерни сенки несетно...
  • Как ли ще мина и утрешний ден...
  • Наметнала плащ тъмен на плещи...
  • Как ме те примамяха с дъхът си...
  • Ти, който бдиш от небесата...
  • Веч на годините кервана превали...
  • Ще да замине от светът една...
  • На мойте вейки плод, плод не един узря...
  • Самотен гроб в самотен кът...

Външни препраткиРедактиране