Сърбица (на македонска литературна норма: Србица; на албански: Sërbica) е село в Северна Македония, община Кичево.

Сърбица
Србица
— село —
Джамия в Сърбица
Джамия в Сърбица
41.5881° с. ш. 21.0311° и. д.
Сърбица
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина934 m
Население1862 души (2002)
Пощенски код6254

География редактиране

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Челоица.

История редактиране

На 1 km северно от селото е разположена късноантичната и средновековна крепост Маркулия.[1]

В XIX век Сърбица е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сърбиската (Srbiskata) е посочено като село със 158 домакинства с 400 жители мюсюлмани и 92 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сърбица живеят 850 българи мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сърбица е чисто помашко (българско мохамеданско) село в Кичевската каза на Битолския санджак с 200 къщи.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сърбица като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1862 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 1859
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 3

От 1996 до 2013 година селото е част от община Осломей.

Личности редактиране

Родени в Сърбица

Бележки редактиране

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 207.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007