Тази статия е за града в Турция. За селото в Украйна вижте Селиоглу (Украйна).

Селиолу[1] (на турски: Süloğlu, Сюлоолу) е град в европейската част на Турция, северната част на Вилает Одрин. Градът е околийски център и единствена община в едноименната околия.

Селиолу
Süloğlu
Турция
41.7667° с. ш. 26.9167° и. д.
Селиолу
Мармара
41.7667° с. ш. 26.9167° и. д.
Селиолу
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Площ352,2 km²
Надм. височина156 m
Население12 000 души
Официален сайтsuloglu.bel.tr

География

редактиране

Градчето се намира североизточно от Одрин, в южното подножие на Странджа.

В 19 век Селиолу е българско село в Одринския вилает на Османската империя. През 1829-1830 година жителите му участват в масовото преселение на българи от източните български земи в Бесарабия, където основават село Селиоглу (Селиогло).[2]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Сулеоглу (Souléoglou) е село със 160 домакинства и 915 жители българи.[3] В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава Димитър Даков, организирал в Селиолу и революционен комитет на ВМОРО. Най-деятелен работник на ВМОРО е свещеникът от Селиолу поп Георги.[4][5] По-късно учител в Селиолу е Никола Долапчиев.[6]

До 1912 година жителите на Селиолу обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.[7] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 118 български семейства или 587 души.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Селиолу са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] По време на войната, в хода на Лозенградската операция Селиолу и околностите му са сцена на драматични сражения между българската и османската армия.

Българското население на Селиолу се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности

редактиране
Родени в Селиолу
  •   Никола Панайотов, македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[10]
  •   Стойо Панайотов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 сярска дружина[10]
Починали в Селиолу
  •   Александър Искров Методиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[11]
  •   Александър Христов Спиридонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[12]
  •   Васил Гужголов Цанев, български военен деец, майор, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[13]
  •   Видул Типтеров Атанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[14]
  •   Георги Стоев Стоев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[15]
  •   Дешо Танов Цръндов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[16]
  •   Иван Добрев Христов, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[17]
  •   Константин Кон. Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[18]
  1. „Енциклопедия България“, т.7, 1988 г.
  2. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 135.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 42-43.
  4. Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 - 313.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 41.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 51.
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 101.
  8. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299. Данните могат да се отнасят и за село Татарлар.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
  10. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 10
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 20
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 12
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 57
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 109
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 24
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 41
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54