Сякавец

селище в Гърция

Сякавец или Секавец, Саковча, Сякавче (изписване до 1945 Сѣкавецъ, на гръцки: Λιβαδοχώρι, Ливадохори, катаревуса: Λειβαδοχώριον, Ливадохорион, до 1927 година Σακάφτσια, Сакафция или Σακάφτσα, Сакафца[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония и има 560 жители (2001).

Сякавец
Στρυμώνικό
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Сярско поле
Надм. височина 11 m
Население 560 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 20 километра западно от град Сяр (Серес) и на 17 километра северно от Нигрита, в североизточното подножие на Богданската планина (Вертискос).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През XIX век Сякавец е българско село в Сярска каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Сакафча (Sakaftcha) е посочено като селище в Сярска каза със 75 домакинства, като жителите му са 48 мюсюлмани и 160 българи.[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Сякавец:

Сакафча - чифлик, жителите са християни българи; отстои на 3 часа от Нигрита.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Секафче, на З от Сяр 4 1/2 часа, до реката. Земя блатиста, но твърде плодородна в памук, сусам. Пътят мъчен в дъжделиво време. Гръцка църква. 40 къщи българе.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Сякавче има 360 жители българи.[5]

Всички християни от Сякавец са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Секавец (Sekavetz) живеят 600 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 14 ученика.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те година в селото са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 44 бежански семейства и 189 души.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Ливадохори.[8]

През 60-те години на XX век е построена църквата „Света Троица“.[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Сякавец
  •   Ангел Николов (Ангелос Николау) (? - 1906), гръцки ятак на гръцка андартска чета в Македония[10]
  •   Георги Фламурев (Георгиос Фламурис), гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[11]
  •   Димитър Гогов (р.1936), поет от Северна Македония
  •   Пасхалис Цянгас (1873 – 1907), гръцки свещеник, капитан на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Починали в Сякавец

ЛитератураРедактиране

  • Видоески, Божидар. Секавец (Общеславянский лингвистический атлас 113а). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 811-816.
  • Видоески, Божидар. Говорот на селото Секавец (диј. С'áкавиц). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1990, XV, 1, стр. 41-82.

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
  3. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 845.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 26 октомври 2019 г.
  10. Νικολάου Άγγελος (2) - Μακεδονομάχοι. // Посетен на 2021-09-25.
  11. Φλαμούρης Γεώργιος - Μακεδονομάχοι. // Посетен на 2021-09-25.