Тале Горанов Бояджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Тале Горанов
български революционер
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Тале Горанов е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя. Получава основно образование и по професия е бояджия. Влиза в ВМОРО и става четник при войводата Марко Лерински. През пролетта на 1901 е изпратен за войвода в Костурско на мястото на Атанас Петров. Негов секретар става учителят от Загоричани Дамян Илиев. Георги Попхристов си спомня за него:

Горанов отначало добре се представи пред четници и селяни, но беше млад и нервен. Често влизал в конфликт с учителите, ръководители по селата. Беше и суетен, обичаше много да беседва с жените и учителките. Проявявал волности, дори си правил печати „Костурска районна чета“, „Тале Горанов – Костурски войвода“ и други някои суетни работи. Изобщо повече се занимавал с любов, отколкото да си гледа работата. Затова беше преместен за войвода в Охридско[2].

На 16 май 1901 година отива в Битоля, където Даме Груев му забранява да се връща в Костурско като войвода. На 6 юли 1901 година в манастира Света Петка край Велгощи участва във формирането и оглавява първата организационно-организаторска чета в Охридско, в която влизат още кадрите от русенското стрелческо дружество Деян Димитров, Милош Богданов и Миладин Голов[3]. Към четата се присъединяват Яким Алулов, Тасе Христов, Ставре Гогов.

На 27 ноември 1901 година е свален от пост, заместен е от Тасе Христов до пристигането на Никола Русински[4].

Заради престъпления спрямо правилата на ВМОРО е осъден на смърт. Ликвидиран е през март 1902 година от прилепския войвода Методи Патчев.[5][6]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 102.
  2. Спомени на Георги Попхристов [1]
  3. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.52.
  4. Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 35.
  6. Пандо Кляшев. Войводата Тале Горанов. Из „Спомени“, София 1925, с. 43 – 46 (текст адаптиран на македонската литературна норма)