Тасе Христов
Тази статия е за стружкия деец на ВМОРО. За леринския вижте Тасе Христов (Прекопана).
Атанас (Тасе) Христов Тодоров с псевдоним Аврам Барон[1] е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Тасе Христов | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Тасе Христов в Общомедия | |
БиографияEdit
Тасе Христов е роден в стружкото село Присовяни, тогава в Османската империя. По занаят е дюлгерин. В 1898 година влиза във ВМОРО и първоначално е терорист на организацията. От 1899 година е четник и до 25 март 1903 година е в четата на Никола Русински, заедно с баща си Христо Ангелов и братята си Цветко Христов и Дойчин Христов - също революционери от ВМОРО.[2] През лятото на 1902 година става районен войвода на Малесията и Охридско.
На 15 март (стар стил) 1903 участва в сражението с турците при Оздолени, в което е убит поручик Тома Давидов.[3]
При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание Тасе Христов е войвода на Малесиевската чета. Секретар на четата е Арсени Йовков. Тасе Христов участва на събрание, заедно с Христо Узунов, Деян Димитров, Никола Митрев, Антон Кецкаров, Александър Чакъров и Лазар Димитров за Охридския революционен район. Делегат е на третото заседание на Смилевския конгрес на ВМОРО.[4] Избран е за горски началник на Малесията.
По време на въстанието четата, ръководена от Тасе Христов, напада аскера в село Елевци. Водят редица сражения, заобиколени от редовен аскер и сформирани в Жупа башибузушки отряди. На 4 август се прехвърлят в Горно Дебърско, където продължили действията си заедно с четите на Смиле Войданов.
Във втората половина на септември, след като събират и скриват оръжието от демобилизираните чети в района Тасе с братята си Цветан и Дойчин бягат в България, водени по разработен канал от кичевския войвода Ванчо Сърбаков[5]
През Балканската и Междусъюзническата война Тасе Христов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3 рота на Шеста охридска дружина.[6] През Първата световна война служи в Единадесета пехотна македонска дивизия.[7]
След войната се включва във възстановената ВМРО на 3 април 1925 г. е назначен от Централния комитет за войвода на Ресенска околия с 9 четници.[8]
Външни препраткиEdit
БележкиEdit
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.6
- ↑ Русински, Никола, „Принос към историята на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (градивен период) за времето 1900-1903 год.“
- ↑ Николов, Тома, „Спомени от моето минало“, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989.
- ↑ Билярски и Бурилкова, „Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 г.“, ИК „Синева” София, 2001, стр.227
- ↑ Анастасов, Йордан. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, „Спомени на Смиле Войданов“ стр.204, 206, 210
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 780.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.180-181
- ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1996 г., стр. 168.