Танко Витанов

български офицер

Танко (Тинко, Таню) Попкойчев Витанов е български офицер, генерал-майор, офицер през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дружина от 56 пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 8 пехотна тунджанска дивизия (1922 – 1923).

Танко Витанов
български офицер
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1896 – 1923
Командвания8 пехотна дивизия
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВоенен орден „За храброст“
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Биография редактиране

Танко Витанов е роден на 19 октомври 1873 г. в Трявна, Османска империя. През 1896 година завършва 17 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище е произведен в чин подпоручик, от 1900 г. е поручик, а от 1904 г. е капитан. Служи в 11 пехотен сливенски полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и на 14 юли 1913 гг. е произведен в чин майор. Служи във 2-ра бригада от 8 пехотна тунджанска дивизия.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Танко Витанов Димитров командва дружина от 56 пехотен полк и на 5 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник, а след края на войната на 2 ноември 1919 г. е произведен в чин полковник.

Служи в 53-ти пехотен полк, след което от 3 ноември до 20 декември 1920 г. командва 12 пехотен балкански полк. През 1922 г. поема командването на 8 пехотна тунджанска дивизия, на която служба е до уволнението си през 1923 година. Произведен в чин генерал-майор.

Семейство редактиране

Генерал-майор Танко Витанов е женен и има 2 деца. Синът му Константин (р. 1914) също е офицер от българската войска и достига до чин капитан.

Военни звания редактиране

Образование редактиране

Награди редактиране

Бележки редактиране


Източници редактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 142.