Теарце

Теарце (книжовно Техарце, варианти Теарци, Техарци, на македонска литературна норма: Теарце; на албански: Tearcë или Tearca, Теарцъ) е село в Северна Македония с 3974 жители (2002), център на едноименната Община Теарце.

Теарце Теарце
— село —
Църквата „Свети Димитър“ в Теарце
Теарце 42.0775, 21.051944
Страна	Северна Македония
Регион	Положки
Община	Теарце
Географска област	Долни Полог
Надм. височина	540 m
Население	3974 души (2002)
Пощенски код	1224
МПС код	TE
Официален сайт	www.tearce.gov.mk
Теарце в Общомедия

География

Теарце е разположено в Долен Полог – северната част на Положката котловина, непосредствено от лявата страна на пътя Тетово - Яжинце, на 10 километра северно от Тетово. Селото е в равнината в подножието на планината Шар. На североизток е съединено със село Отушище, а на югозапад прелива в село Слатино. През селото минава река Теарска Бистрица.

Етимология

Името Теарце произлиза от родовото име Теохарови или Теохарци, потомците на човек на име Теохар – от гръцки „Божия благодат“.

История

Според теарската легенда жителите на селото са преселници от изчезналото село Велика Върбица. Църквата „Свети Йоан Богослов“ в Отушище е от XIII век.

Първото споменаване на Техарче е във вакъфа на Кебир Мехмед Челеби от 1468/1469 година. В документи от 1568 година Теарце е отбелязано като село с 10 семейства.

В 1770 година в Теарце се ражда Кирил Пейчинович, един от първите български просветители, издал в 1816 година книгата „Огледало“, а в 1840 година „Книга глаголемая утешение грешним“. С църквите си в XIX век Теарце е метох на Лешочкия манастир „Свети Атанасий“. Църквата „Свети Никола“ е цялостно обновена в 1866 година.

В 1839 година немският ботаник Аугуст Гризебах посещава Полога и след това пише в книгата си „Пътуване през Румелия към Бурса“, че Техарца (Tehaartscha) е село с 200 къщи, което се отличава от другите тетовски села със смесеното си население – в него живеят 150 мюсюлмански албански семейства и 50 български. Гризебах пренощува в една българска къща, в която стопаните го учудват със скромността и гостоприемството си.

Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

„

Село Теарци. – Около 15—20 минути далечъ отъ Слатино и съ мѣстоположение като негово; има 120 турски кѫщи съ една джамия и 80 прости покрити съ слама български съ една църква, при която има и училище, въ което учатъ 20—30 детца; учитель въ Теарци е единъ селенинъ, който е училъ въ Тетовското българско училище. Въ това село има 3—4 дюкяна съ бакалска стока и манифактура, 2 копачници и 1 самарджийница. Теарчани се поминуватъ съ земледѣлие и работа на чужбина, дето турцитѣ сѫ по-много бозаджии, а българитѣ – хлѣбари. Освѣнъ овощия, отъ Теарци се внасятъ въ Тетово и значително количество храна. Въ Теарци се е родилъ приснопамятний Кирилъ Иеромонахъ Пейчиновичъ. На мѣстото на татковата кѫща на дѣда Кирила подъ селската църква Св. Никола, сега сѣди друга кѫща, и въ Теарци нѣма живи дѣдови Кирилови роднини. Близо при Теарци тече неголѣмата рѣка Бистрица, която изпира изъ Шаръ, изъ мѣстностьта, нарѣчена планина Бистрица.

“

Джамията в Отушище, известна като Стара джамия, е от XIX век.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Теарци има 600 жители българи християни и 600 души жители турци. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 648 християнски жители на Теарци са българи екзархисти и в селото работи българско училище.

При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Теарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В 1912 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Теарце има 224 къщи с 1327 жители българи, албанци и турци. Между 1941 и 1944 година Теарце е в границите на България.

Сградата на общината в Теарце.

С нападение на полицейския участък в Теарце на 22 януари започват бунтовете на албанското население в Северна Македония през 2001 година. При сблъсъците село Теарце пострадва значително – кметството, полицейският участък и всички македонски къщи са опожарени, а македонските жители на селото го напускат.

Според преброяването от 2002 година Теарце има 3974 жители.

Националност	Всичко
македонци	1085
албанци	2310
турци	512
роми	54
власи	0
сърби	4
бошняци	0
други	9

Личности

Родени в Теарце

• Йеромонах Арсений, български книжовник
• Кирил Пейчинович (1770 – 1845), български просветител
• Махи Несими, публицист и дипломат
• Ристо Гьоргески (р. 1918), философ

Литература

• Видоески, Божидар. Теарце (Общеславянский лингвистический атлас 93). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 647-654.