Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Косово вижте Яжинце (Косово).

Яжинце или Яжинци (на македонска литературна норма: Јажинце) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.

Яжинце
Јажинце
— село —
42.1644° с. ш. 21.1761° и. д.
Яжинце
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаЙегуновце
Географска областДолни Полог
Надм. височина781 m
Население1099 души (2002)
Пощенски код1206
МПС кодTE

География редактиране

Селото е разположено в областта Долни Полог до границата с Косово в югоизточните поли на Шар планина под връх Люботрън. В Яжинце функционира граничен контролно-пропускателен пункт към Косово.

История редактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година е отбелязано село Яжинче с 30 джизие ханета (домакинства).[1]

В края на XIX век Яжинце е преобладаващо албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Яжинци. — Близо надъ селото има развалини отъ стара цьрква.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Яжинци има 25 жители българи християни и 220 арнаути мохамедани.[3]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 5 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 24 християнски жители на Яжинци са българи патриаршисти сърбомани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Яжинци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Яжинце като албанско село.[7]

Според преброяването от 2002 година Яжинце има 1099 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 1098
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

В селото има паметник на Хаким Селмани от АНО.

Личности редактиране

Родени в Яжинце
  •   Иван Костов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина и 12 лозенградска дружина[9]

Бележки редактиране

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
  2. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 63.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
  7. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 372.