Теодора Кантакузина (съпруга на султан Орхан I)

Теодора Кантакузина (на гръцки: Θεοδώρα Καντακουζηνή, 1332 – след 1381) е византийска принцеса, пета съпруга на Орхан I. Дъщеря на император Йоан Кантакузин и Ирина Асенина. По майчина линия е правнучка на българския цар Иван Асен III.

Теодора Кантакузина
византийска принцеса
Родена
около 1332 г.
Починала
не по-рано от 1381 г.
Константинопол, Византийска империя
Семейство
Род Кантакузини
Баща Йоан Кантакузин
Майка Ирина Асенина
Братя/сестри Матей Кантакузин
Мануил Кантакузин
Елена Кантакузина
Съпруг Орхан I
Деца Шахзаде Халил

Историкът Никифор Григора погрешно я нарича Мария в едно от съчиненията си[1]. През януари 1346 г., за да заздрави съюза си с османците на Орхан I и за да може да разчита на тяхната подкрепа срещу Анна Савойска в продължаващата гражданска война, нейният баща Йоан Кантакузин я дава за жена на османския владетел. Сватбата се провежда през лятото на същата година като Теодора е придружена от родителите си и от сестрите си до Силиврия, където високопоставени лица от двора на Орхан заедно с кавалерийска част пристигат с 30 кораба. В града се провежда тържествена церемония при посрещането на принцесата, след което тя е отведена в османските владения във Витиния, където се състои същинската сватба[2].

На следващата 1347 г. Теодора ражда единствения си син Шахзаде Халил. Синът ѝ още като дете е отвлечен от генуезки пирати и освободен срещу откуп благодарение намесата и на византийския император Йоан V Палеолог.

Теодора остава християнка след сватбата си и оказва активна поддръжка на християнското население в завладените от османците земи[3].

С изключение на един престой от три дни в Константинопол след победата на баща ѝ в гражданската война през февруари 1347 г., Теодора Кантакузина остава в двора на османците до смъртта на Орхан през 1362 г. След това изглежда тя се завръща в столицата на Византия и живее в двореца със сестра си императрица Елена Кантакузина. Последното споменаване за нея е, че е затворена в затвора в Галата по време на краткото управление на Андроник IV Палеолог[4].

ИзточнициРедактиране