Теодоро Обианг Нгема Мбасого
Теодоро Обианг Нгема Мбасого (на испански: Teodoro Obiang Nguema Mbasogo) е политик, президент на Екваториална Гвинея от 1979 г. Той извършва кървав преврат срещу чичо си, Франсиско Масиас Нгуема, през август 1979 г. и превръща Екваториална Гвинея в нефтодобивна страна през 1990-те години. Обианг служи като лидер на Африканския съюз от 31 януари 2011 г. до 29 януари 2012 г. Към днешна дата той е вторият най-дълго служещ немонархичен държавен глава в света камерунеца Пол Бия.[1]
| Теодоро Обианг Нгема Мбасого Teodoro Obiang Nguema Mbasogo | |
 | |
| 2-ри президент на Екваториална Гвинея | |
| Мандат | от 3 август 1979 |
|---|---|
| Предшественик | Франсиско Масиас Нгуема |
| лидер на Африканския съюз | |
| Мандат | 31 януари 2011 – 29 януари 2012 |
| Предшественик | Бингу ва Мутарика |
| Наследник | Яи Бони |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Религия | римокатолицизъм |
| Съпруга | Констанция Манге де Обианг |
| Деца | 1 |
| Полит. партия | Демократична партия на Екваториална Гвинея |
| Професия | военен |
| Теодоро Обианг Нгема Мбасого в Общомедия | |
Срещу Обианг съществуват множество обвинения в корупция и злоупотреба с власт. На практика той държи цялата власт в страната. Конституцията му предоставя големи правомощия, включително управление чрез укази, което на практика прави правителството му законна диктатура.
Ранен живот редактиране
Обианг е роден в Акоакан, по това време в границите на Испанска Гвинея. Той се записва в казармата по време на колониалния период на страната, а след това посещава Военната академия в Сарагоса, Испания. Получава чин лейтенант, след като чичо му, Франсиско Масиас Нгуема, е избран да бъде първия президент на независима Екваториална Гвинея. По това време Обианг е назначен да служи на различни позиции, включително губернатор на Биоко и ръководител на Националната гвардия.[2] Началник е и на затвора в Биоко, който впоследствие става печално известен с тежки измъчвания на лишените от свобода..[3] През 1981 г. е повишен в ранг полковник.[4]
Президентство редактиране
След като Масиес нарежда убийствата на няколко членове на семейството, включително и на брата на Обианг, Обианг и други от вътрешното обкръжение на Масиес започват да се опасяват, че президентът е полудял. Затова, на 3 август 1979 г. Обианг предприема кървав преврат срещу чичо си[2] и го изправя пред съд за действията му, включително геноцида срещу народа Буби през изминалото десетилетие. Масиас е осъден на смърт и екзекутиран от стрелкови отряд на 29 септември 1979 г. Въпросният отряд е съставен от мароканци, тъй като местните войници се страхуват от „магическите сили“ на лидера.[5]
Обианг обявява, че новото правителство ще бележи ново начало, различно от бруталния и репресивен режим на чичо му. Той дава амнистия на политически затворници и слага край на системата за принудителен труд на предното правителство. Въпреки това, той не споменава собствената си роля при извършването на жестокостите по време на управлението на чичо му.[2]
Нова конституция редактиране
Страната се завръща към гражданско управление към 1982 г. с влизането в сила на по-малко авторитарна конституция. По същото време Обианг е избран за президент със седемгодишен мандан, бидейки единственият кандидат. Преизбран е през 1989 г., когато пак е единствен кандидат. След като на други партии привидно е позволено да се организират през 1992 г., той отново е преизбран през 1996 г. и 2002 г. с 98% подкрепа[6] чрез избори, които са определени като подправени от международни наблюдатели.[7] Особено любопитен случай възниква през 2002 г., когато в един избирателен район е записано, че Обианг е получил 103% от гласовете.[3]
През 2009 г. е избран наново, с 97% от гласовете, и за пореден път сред става обект на обвинения за измама.[8][9]
Първоначално управлението на Обианг се счита за по-хуманно от това на чичо му. Според някои доклади, обаче, с времето Обианг става все по-брутален и се противопоставя на нарастващата демокрация в Африка. Повечето международно организации считат режима му за един от най-корумпираните, етноцентрични, репресивни и недемократични в света. На практика, Екваториална Гвинея е еднопартийна държава, доминирана от Демократичната партия на Екваториална Гвинея начело с Обианг. Конституцията придава на Обианг големи правомощия, включително управление чрез укази. Към днешно време, всички депутати, освен един, членуват в неговата партия. Дори и при това положение, опозицията почти не се толерира, а свободата на словото е сериозно потискана.
През ноември 2021 г. Теодоро Обианг Нгема Мбасого беше назначен на конгреса на партията си като кандидат за шести мандат на изборите през 2023 г.
Противоречия редактиране
През юли 2003 г. държавно радио обявява, че Обианг е богът на страната и има пълна власт над хората и предметите в нея. Съобщението добавя, че президентът е в постоянен контакт с Всемогъщия и че може да реши да убие всекиго, без да отговаря пред никого и без да отиде в ада. Самият той отправя подобни коментари през 1993 г. Чичо му, Масиас, също се е обявявал за бог по време на управлението си.[10]
Обианг насърчава култа към личността си, като кара публичните изказвания да завършват с желание за него, а не за републиката. Много важни сгради има президентска квартира, много градове имат улици, възпоменаващи преврата, и много хора носят дрехи с неговия лик.[11][12]
Също както предшественика си и други африкански диктатори (Иди Амин, Мобуту Сесе Секо), Обианг си дава няколко креативни титли. Сред тях е: „джентълмен на великия остров Биоко, Анобон и Рио Муни“. Освен това, нарича себе си Ел Хефе – „Шефа“.[13] С падането на режима на Муамар Кадафи в Либия през октомври 2011 г., Обианг става вторият най-дълго служещ немонархичен държавен глава в света
През октомври 2012 г. в интервю за CNN журналистката Кристиан Аманпур пита Обианг дали ще се оттегли в края на текущия му мандат (2009 – 2016), тъй като вече е бил преизбиран поне четири пъти през 30-годишното си управление. Обианг категорично отказва да се оттегли, въпреки ограничението на броя мандати, заложено в конституцията.[14]
Смята се, че Обианг желае сина му да го наследи,[15] срещу когото също има множество сигнали за корупция.[16]
Източници редактиране
- ↑ Equatorial Guinea: Palace in the jungle: Ordinary folk see none of their country’s riches // The Economist. 12 март 2016. Посетен на 12 март 2016.
- ↑ а б в Gardner, Dan. The Pariah President: Teodoro Obiang is a brutal dictator responsible for thousands of deaths. So why is he treated like an elder statesman on the world stage? // The Ottawa Citizen (reprint: dangardner.ca), 6 ноември 2005. Архивиран от оригинала на 2008-06-12. Посетен на 2019-06-21.
- ↑ а б Alexander Smoltczyk. Rich in Oil, Poor in Human Rights: Torture and Poverty in Equatorial Guinea // Der Spiegel. 28 август 2006.
- ↑ Алексей Ъ-Алексеев. Путч наверх // Газета „Коммерсантъ“, 29 септември 2006.
- ↑ Steve Bloomfield,. Teodoro Obiang Nguema: A brutal, bizarre jailer // The Independent. 13 май 2007. Посетен на 21 октомври 2010.
- ↑ Bloomfield, Steve (13 May 2007) "Teodoro Obiang Nguema: A brutal, bizarre jailer" The Independent
- ↑ United States Central Intelligence Agency (2009) CIA World Factbook 2010 Skyhorse Pub Co Inc., New York, с. 214, ISBN 978-1-60239-727-9
- ↑ Tran, Mark (30 November 2009) "President Nguema of Equatorial Guinea on course to extend three-decade rule" The Guardian
- ↑ Nguema wins re-election // Iol.co.za. Посетен на 12 октомври 2014.
- ↑ Equatorial Guinea's 'God' // BBC, 26 юли 2003. Посетен на 1 ноември 2007.
- ↑ Maass, Peter (2005) "A Touch of Crude" Mother Jones 30 (1): pp. 48–89
- ↑ Silverstein, Ken (2010) "Saturday Lagniappe: UNESCO for Sale: Dictators allowed to buy their own prizes, for the right price" Архив на оригинала от 2010-10-21 в Freezepage Petroleumworld, originally published by Harpers Magazine, 2 юни 2010
- ↑ Staff (28 September 2010) "Africa's Worst Dictators: Teodoro Obiang Nguema Mbasogo" Архив на оригинала от 2010-10-21 в Freezepage, MSN News (South Africa)
- ↑ Interview with President Teodoro Obiang of Equatorial Guinea // Transcripts.cnn.com.
- ↑ The tiny African state, the president's playboy son and the $35m Malibu mansion // London, The Guardian, 10 ноември 2006. Посетен на 6 януари 2012.
- ↑ Teodorin Obiang: '$16m seized' from E Guinea leader's son // BBC News, 17 септември 2018.