Отваря главното меню

Теодор Ричардс

американски учен

Теодор Уилям Ричардс (на английски: Theodore William Richards) е първият американски учен, награден с Нобелова награда за химия (1914) „като признание за точното му определяне на атомното тегло на голям брой химични елементи“.[1]

Теодор Ричардс
Theodore William Richards
американски учен

Роден
Починал

Образование Харвардски университет
Научна дейност
Област физикохимия
Образование Хаверфордски колеж
Харвардски университет
Работил в Харвардски университет
Видни студенти Гилбърт Люис
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за химия (1914)
Медал Дейви (1910)
Теодор Ричардс в Общомедия

БиографияРедактиране

Теодор Ричардс е роден в Джърмантаун, Пенсилвания. Син е на Уилям Трост Ричардс, пейзажен художник, и Ана Матлак Ричардс, поетеса. Ричардс получава по-голямата част от образованието си преди колежа от майка си. По време на лятна ваканция в Нюпорт, Род Айлънд, Ричардс се среща с професор Джосая Парсънс Кук от Харвард, който му показва пръстените на Сатурн през малък телескоп. Години по-късно Кук и Ричардс започват работа заедно с лабораторията на Кук.

След 1878 г. семейство Ричардс прекарва две години в Европа, главно в Англия, където научните интереси на малкия Теодор се засилват. След като семейството се завръща в САЩ, той се записва в Хаверфордския колеж, Пенсилвания, през 1883 г., на 14-годишна възраст. През 1885 г. завършва научната си бакалавърска степен по. След това се записва в Харвардския университет, от който излиза също с бакалавърска степен през 1886 г. Ричардс продължава да учи там, а като темата за дисертацията си определя атомното тегло на кислорода спрямо водорода. След година постдокторантска работа в Германия, където учи при Виктор Майер в Гьотингенския университет, Ричардс се завръща в Харвард като асистент по химия, след това лектор, а накрая става и пълноправен професор през 1901 г. През 1903 г. той става ръководител на департамента по химия в Харвард, а през 1912 г. е назначен за професор по химия и директор на новосъздадената лаборатория Уолкът Гибс.

През 1896 г. Ричардс се жени за Мириам Стюарт Тейър. Двамата имат една дъщеря, Грейс Тейър (която се омъжва за Джеймс Брайънт Конант), и два сина. И двете момчета, обаче, се самоубиват.[2]

Ричардс има интереси и в изкуството, и в музиката. Хобитата му включват рисуване, голф и ветроходство. Той умира в Кеймбридж, Масачузетс на 2 април 1928 г. на 60-годишна възраст. Според един от потомците му, Ричардс е страдал от хронични белодробни проблеми и дълга депресия.[2]

Приживе Ричардс е квакер.[3]

Научна дейностРедактиране

Около половината от научната дейност на Ричардс засяга атомното тегло, започвайки през 1886 г. След завръщането си в Харвард през 1889 г. започва първата си изследователска линия, продължаваща до смъртта му. Според някои автори, към 1932 г. атомното тегло на 55 химични елемента вече е изучено от Ричардс и студентите му.[4] Сред потенциалните източници на грешки, открити от Ричардс, е склонността на някои соли да задържат газове или чужди разтворени вещества при утаяване.[5] Като пример за усърдността, която Ричардс прилага в работата си, Емсли съобщава, че Ричардс е извършил 15 000 рекристализации на тулиев бромат, за да получи чист тулий за измерване на атомното тегло.[6]

Ричардс е първият, показал чрез химичен анализ, че даден елемент може да има различно атомно тегло. Той е помолен да анализира образци природно олово и такова, получено чрез радиоактивен разпад. Неговите измервания показват, че двата образеца имат различно атомно тегло, подкрепяйки идеята за изотопи.[7][8]

Въпреки че химичните определения на атомните тегла от Ричардс са много важни за времето си, те до голяма степен са заменени. В днешно време учените използват електронни уреди, като например масови спектрометри, за да определят както масата, така и изобилието на изотопите на елемента. От тази информация може да се изчисли средната атомна маса и да се сравни със стойностите, измерени от Ричардс. Съвременните методи са по-бързи и по-чувствителни от тези, на които е трябвало да разчита Ричардс, но не и непременно по-евтини. Другата научна работа на Теодор Ричардс включва изследване на свиваемостта на атомите, топлината на разтваряне и неутрализация и електрохимията на амалгамите. Неговото изследване на електрохимичните потенциали при ниски температури е сред работата, която довежда до топлинната теорема на Нернст и Третия закон на термодинамиката, макар и с разгорещен спор между Нернст и Ричардс.[9]

На Ричардс се приписва изобретяването на адиабатния калориметър, както и на нефелометъра, който е разработен за работата му върху атомното тегло на стронция. От 1910 г. е носител на медал Дейви, а от 1914 г. – на Нобелова награда за химия. През 1919 г. е приет за чуждестранен член на Британското кралско научно дружество.

ИзточнициРедактиране

  1. Nobel Prize in Chemistry 1914 – Presentation. // Посетен на 24 декември 2007.
  2. а б Conant, Jennet. Tuxedo Park. Simon & Schuster, 2002. ISBN 978-0-684-87288-9. с. 126.
  3. Theodore W. Richards. // Notable Names Database. Посетен на 18 септември 2011.
  4. Forbes, George Shannon. Investigations of Atomic Weights by Theodore William Richards. // Journal of Chemical Education 9. 1932. DOI:10.1021/ed009p452. с. 453–458.
  5. Hartley, Harold. Theodore William Richards Memorial Lecture. // Journal of the Chemical Society. August 1930. DOI:10.1039/JR9300001937. с. 1945.
  6. John Emsley. Nature's building blocks: an A-Z guide to the elements. US, Oxford University Press, 2001. ISBN 0-19-850341-5. с. 442 – 443.
  7. Kopperl, Sheldon J.. Theodore W. Richards: America's First Nobel Laureate in Chemistry. // Journal of Chemical Education 60 (9). 1983. DOI:10.1021/ed060p738. с. 738 – 739.
  8. Harrow, Benjamin. Eminent Chemists of Our Time. Van Nostrand, 1920. с. 74.
  9. Nernst, Walther. The New Heat Theorem. Methuen and Company, Ltd, 1926. с. 227 – 231.