Теодор Комнин Дукас Палеолог Синадин (на средногръцки: Θεόδωρος Κομνηνός Δούκας Παλαιολόγος Συναδηνός) (ок. 1277 – ок. 1346), е византийски аристократ, военачалник и държавник от началото на XIV в. Теодор Синадин е син на Йоан Комнин Ангел Дука Синадин и Теодора Палеологина Синадина.

Теодор Синадин
Θεόδωρος Συναδηνός
аристократ и държавник
Теодор Синадин със съпругата си Евдокия Дукина Комнина Палеологина
Теодор Синадин със съпругата си Евдокия Дукина Комнина Палеологина

Роден
Починал

Религия Православна църква
Активен период от 1320 г.
Семейство
Баща Йоан Комнин Ангел Дука Синадин
Майка Теодора Палеологина Синадина
Братя/сестри Йоан Комнин Дука Палеолог Синадин
Съпруга Евдокия Дукина Комнина Палеологина
Деца Анна Комнина Дукина Палеологина Синадина
Теодора Комнина Дукина Палеологина

Наследник на едни от най-знатните родове в империята, той става важен поддръжник на Андроник III Палеолог в гражданската война с дядо му Андроник II Палеолог. След като между двамата е установен мир през 1322 г., Теодор подтиква Андроник III отново да се разбунтува, докато популярността му в империята е в епогея си. Андроник III успява да вземе надмощие в Македония и благодарение на подкрепата на Теодор Синадин и на Йоан Кантакузин в Константинопол, съумява да влезе в столицата и да вземе властта. За награда Теодор Синадин е назначен за управител на Константинопол.[1]

През 1337 г. той става управител на Епир[2][3][4], а през 1340 - на Солун.[5] От следващата година в разразилата се гражданска война между Йоан Кантакузин и Анна Савойска, Теодор подкрепя дискретно Кантакузин, но антиаристократичната групировка на зилотите в Солун го изгонва от града. В края на живота си е поставен под домашен арест в Константинопол и умира беден през 1345 или 1346 г.[6]

СемействоРедактиране

Теодор Синадин има брак с Евдокия Дукина Комнина Палеологина, от който се раждат две дъщери[7]:

БележкиРедактиране

  1. E. Voordreckers, « À propos de la renonciation au trône d'Andronic II Paléologue en 1330 », dans Revue des études byzantines, no 26, 1968, p. 186
  2. Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, p.181
  3. Nicol, Donald MacGillivray (1993). The Last Centuries of Byzantium, 1261–1453. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-43991-6, p.181
  4. Guilland, Rodolphe (1967). "Le Protostrator". Recherches sur les institutions byzantines, Tome I (in French). Berlin: Akademie-Verlag. pp.485-486
  5. Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, p.181
  6. Guilland, Rodolphe (1967). "Le Protostrator". Recherches sur les institutions byzantines, Tome I (in French). Berlin: Akademie-Verlag. p.486
  7. Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, p.181-182