Теодор Синадин
Теодор Комнин Дука Палеолог Синадин (на средногръцки: Θεόδωρος Κομνηνός Δούκας Παλαιολόγος Συναδηνός) (ок. 1277 – ок. 1346), е византийски аристократ, военачалник и държавник от началото на XIV в. Теодор Синадин е син на Йоан Комнин Ангел Дука Синадин и Теодора Палеологина Синадина.
| Теодор Синадин Θεόδωρος Συναδηνός | |
| византийски държавник | |
 Теодор Синадин със съпругата си Евдокия Дукина Комнина Палеологина | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1345 г.
|
| Религия | Православна църква |
| Семейство | |
| Баща | Йоан Комнин Ангел Дука Синадин |
| Майка | Теодора Палеологина Синадина |
| Братя/сестри | Йоан Комнин Дука Палеолог Синадин Ефросина Палеологина |
| Съпруга | Евдокия Дукина Комнина Палеологина Синадина |
| Деца | Теодора Комнина Дукина Раулина Палеологина Анна Комнина Дукина Палеологина Асенина |
Наследник на едни от най-знатните родове в империята, той става важен поддръжник на Андроник III Палеолог в гражданската война с дядо му Андроник II Палеолог. След като между двамата е установен мир през 1322 г., Теодор подтиква Андроник III отново да се разбунтува, докато популярността му в империята е в епогея си. Андроник III успява да вземе надмощие в Македония и благодарение на подкрепата на Теодор Синадин и на Йоан Кантакузин в Константинопол, съумява да влезе в столицата и да вземе властта. За награда Теодор Синадин е назначен за управител на Константинопол.[1]
През 1337 г. той става управител на Епир[2][3][4], а през 1340 – на Солун.[2] От следващата година в разразилата се гражданска война между Йоан Кантакузин и Анна Савойска, Теодор подкрепя дискретно Кантакузин, но антиаристократичната групировка на зилотите в Солун го изгонва от града. В края на живота си е поставен под домашен арест в Константинопол и умира беден през 1345 или 1346 г.[5]
Семейство редактиране
Теодор Синадин има брак с Евдокия Дукина Комнина Палеологина, от който се раждат две дъщери[6]:
- Теодора Комнина Дукина Раулина Палеологина
- Анна Комнина Дукина Палеологина Асенина, омъжена за Мануил Комнин Раул Асен, внук на българския цар Иван Асен III
Бележки редактиране
- ↑ Voordreckers 1968, p. 186.
- ↑ а б Polemis 1968, p. 181.
- ↑ Nicol 1993, p.181.
- ↑ Guilland 1967, pp. 485 – 486.
- ↑ Guilland 1967, p. 486.
- ↑ Polemis 1968, pp. 181 – 182.
Източници редактиране
- ((fr)) Guilland, Rodolphe (1967). „Le Protostrator“. – Recherches sur les institutions byzantines, Tome I. Berlin: Akademie-Verlag, 478 – 497
- Nicol, Donald MacGillivray (1993). The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453. Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-43991-6, https://books.google.bg/books?id=y2d6OHLqwEsC&redir_esc=y
- Polemis, Demetrios I (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, https://books.google.bg/books?id=Sx5dAAAAIAAJ&redir_esc=y
- ((fr)) Voordreckers, E. (1968). À propos de la renonciation au trône d'Andronic II Paléologue en 1330. – Revue des études byzantines, tome 26, 185 – 188, doi:https://doi.org/10.3406/rebyz.1968.1405, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1405