Мануил Комнин Раул Асен
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мануил Комнин.
Мануил Комнин Раул Асен (на гръцки:Μανουήλ Κομνηνός Ραούλ Ασάνης) е византийски военачалник, внук на българския цар Иван Асен III от династията Асеневци.
| Мануил Комнин Раул Асен Μανουήλ Κομνηνός Ῥαούλ Ασάν | |
 Мануил Асен и съпругата му. Миниатюра от Устава на Теодора Синадина, XIV в. | |
| Роден |
предполага се XIV век
|
|---|---|
| Починал | 1355 г.
|
| Военна служба | |
| Звание | генерал |
| Семейство | |
| Баща | Андроник Асен |
| Братя/сестри | Ирина Асенина Йоан Асен |
| Съпруга | Анна Комнина Дукина Палеологина Асенина[1] |
| Деца | Андроник Асен Палеолог |
| Други роднини | Йоан Кантакузин (зет) Мануил Кантакузин (племенник) Матей Кантакузин (племенник) Андроник Кантакузин (племенник) Мария Кантакузина (племенница) Теодора Кантакузина (племенница) Елена Кантакузина (племенница) |
Мануил е най-голям син на Андроник Асен и съпругата му от рода на Тарханиотите. По бащина линия Мануил е внук на българския цар Иван Асен III и на византийската принцеса Ирина Палеологина.
Като част от висшата византийска аристокрация Мануил заема поста велик примикирий и прави забележителна кариера на военачалник в Тракия. Под командата на Андроник III Палеолог участва в битката при Русокастро срещу българският цар Иван Александър. Около 1335 г. е арестуван за измяна, но по-късно е освободен от Йоан Кантакузин. През 1342 става стратег на Димотика, а през 1344 г. – управител на Виза.[2] При управлението на Йоан Кантакузин Мануил Асен получава титлите севастократор (1345 – 1354) и деспот (1354 – 1355).[3]
Семейство
редактиранеПрез декември 1321 г. Мануил Асен се жени за Анна Синадина, дъщеря на протостратора Теодор Синадин.[4] Заедно със съпругата си е изобразен в Устава на Теодора Синадина, който се съхранява в Бодлиевата библиотека в Оксфорд.[4][3]
Мануил Асен и Анна Синадина имат един син: Андроник Асен Палеолог (роден около 1322/1327 г.).[5][2]
Източници
редактиране- ↑ 1506 ᾿Ασάνης, Μανουὴλ Κοµνηνὸς ῾Ραούλ (Asanes, Manuel Komnenos Raul) // Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit.
- ↑ а б Cawley, Charles. Medieval lands
- ↑ а б Spatharakis, Iohannis (1976). The portrait in Byzantine illuminated manuscripts.. Brill Archive, pp. 196 – 197, http://books.google.com/books?id=AQ4VAAAAIAAJ&pg=PA7&hl=bg&source=gbs_toc_r&cad=0_0
- ↑ а б Божилов, Иван (1994). Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография (2-ро фототипно изд.). София: Издателство на БАН „Марин Дринов“, c. 304, 306 – 307, ISBN 954-430-264-6, https://djvu.online/file/dujTvm6kCmbQL
- ↑ Божилов 1994, с. 304.